О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 22.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4152 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. Н. против решение № 4396/02.07.2018 г. по гр.д.№ 14638/2016 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 20.07.2016 г. по гр.д.№ 62055/2014 г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против З. С. И. с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение от 30.08.1993 г., извършено от наследодателката на страните К. П. Й., починала на 30.07.2012 г. в полза на ответницата З. С. И., оформено с н.а. № ….. , т. …../ г. на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. …., с площ 83,70 кв.м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 30, ал.1 и чл. 31 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагане на противоречиви мотиви и неправилни изчисления и необоснованост на извода, че запазената част на ищеца не е накърнена.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири процесуални въпроса: 1/ за задълженията на въззивната инстанция да дейсва като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ за задължението на въззивния съд по чл. 235, ал.2 ГПК да постанови решението въз основа на приетото от него за установено; 3/за задължението на въззивният съд да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, да прецени доказателствата и да направи фактически констатации и правни изводи; за правилното приложение на чл. 269 ГПК и задължението на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания и възражения; 4/относно правилното приложение на чл. 269 ГПК по отношение правомощията на въззивния съд и задължението му да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, поставени във въззивната жалба. По тези въпроси се твърди противоречие на обжалваният съдебен акт със задължителната и казуална съдебна практика.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация. Счита, че иска е неоснователен, тъй като тя е прехвърлила имота на дъщеря си преди изтичане на една година от откриване на наследството и не е проведено производство по чл. 37 ЗН.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са единствени наследници на К. П. Й., починала на 13.07.2012 г. – деца на починалия преди нея неин син С. З. Н.. С н.а. № ….. , т. ….. от ….. г. наследодателката и съпругът й З. Н. Й. даряват на ответницата собственият си, придобит в режим на съпружеска имуществена общност апартамент находящ се в [населено място], [улица], ет. …., с площ 83,70 кв.м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения. След смъртта на К. Й. в наследство от нея са останали 3/4 ид.ч. от дворно место в [населено място] и 1/14 ид.ч. от петнадесет възстановени земеделски имота. Страните не спорят относно това, че в дарения апартамент подобрения са правени след смъртта на наследодателката. В наследството няма други активи и пасиви. Така масата по чл. 31 ЗН се формира от 1/2 ид.ч. от дарения апартамент, оценен към момента на откриване на наследството – 2012 г. в състоянието към момента на подаряването – 63305 лв., 3/4 ид.ч. от дворното место в [населено място] – 14 737, 5 лв. и 1/14 ид.ч. от възстановените 15 земеделски имота – 4633 лв., т.е. общо 82675,5 лв. Запазената част при сънаследяване от низходящи на едно дете е 1/2 ид.ч. / чл. 29, ал.1 ЗН./ Тъй като сънаследниците са двама, тя се разпределя между тях. Така запазената част на ищеца е 1/4, която съобразно масата по чл. 31 ЗН е на стойност 20 668,87 лв. Без дарението обаче реално в наследството остава имущество общо 19 370 лв., което се разпределя между двамата наследници, т.е. ищецът получава по наследство дял, равен на стойност 9 685 лв.
Въззивната инстанция при изготвяне на мотивите е ползвала посочените оценки на имотите, но погрешно е посочена цената на 3/4 ид.ч. от дворното место в [населено място] – 14373,5 лв. / вместо правилното 14737,5 лв./ Съдът е посочил, че стойността на останалото наследство без дарението е 84510 лв. В действителност обаче стойността на дарението не е извадена. За изготвяне на масата по чл. 31 ЗН се остойностява дарението и запазената и разполагаема част се остойностяват съобразно тази маса, но при преценка реално наследство на каква стойност получава ищеца, дарението не се включва. Така мотивите съдържат освен малка фактическа грешка, която не е решаваща за крайния изход и противоречие между изразеното с думи и цифровия израз на стойността на чистото наследство. Въз основа на това погрешно посочване на стойността на чистото наследство, /въпреки, че с думи е посочено, че това е стойността без дарението/ е формиран изводът, че не е накърнена запазената част на ищеца, защото половината от тази стойност е по-голяма от стойността на запазената част. Така фактическата грешка е довела до противоречие в мотивите и до неправилен краен извод.
Установеното противоречие в мотивите е основание да се допусне касационно обжалване на решението по втория формулиран въпрос. Съдебната практика по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК е последователна относно това, че съдът следва да постанови решението си въз основа на приетото от него за установено в мотивите, като не допуска противоречия в тях.
По изложените съображения се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4396/02.07.2018 г. по гр.д.№ 14638/2016 г. на СГС по касационна жалба, подадена от К. С. Н..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 286 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: