О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 24.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1160 /2018 година
С решение № 294 от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 135/2017 г. на Бургаски апелативен съд са оставени без уважение молбите на П. И. Н., Т. И. Ж., Р. В. Д., К. В. К., В. Д. П., М. Г. П. по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 69/26.06.2017 г. в частта за разноските, като се отхвърли искането на ищеца „Ексел Инвестмънтс – България” ООД за присъждане на разноски за производството пред апелативния съд и молбата по чл. 250 ГПК за допълване на същото решение, като се отмени решение № 444/31.10.2016 г. по гр.д.№ 322/2015 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която те осъдени да заплатят на същото дружество деловодни разноски пред първа инстанция
Против това решение е подадена касационна жалба от П. И. Н., Т. И. Ж., Р. В. Д., К. В. К., В. Д. П., М. Г. П. Молят да се отмени това решение и вместо него да се остави без уважение искането на „Ексел Инвестмънтс – България” ООД за присъждане на разноски за въззивна инстанция, да се допълни въззивното решение, като се отмени първоинстанционното решение № 444/31.10.2016 г. по гр.д.№ 322/2015 г. на Бургаски ОС в частта, с която са осъдени да заплатят деловодни разноски пред първа инстанция.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила – чл. 78, ал.2 и ал.5 ГПК и необоснованост на изводите във връзка с приложението на тези норми. Развити са съображения, че не следва два пъти да отговарят за разноски по една и съща претенция – по делбеното дело и сега по иска за собственост, че с поведението си не са станали причина за предявяване на иска за собственост, че искането за включване на други имоти с позоваване на чл. 76 ЗН по спряното делбено дело са направили в смисъл, че оспорват сделките, но нямат нищо против имота да се паднат в дял на прехвърлителя.
В изложенията по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос : допустимо ли е за една и съща претенция, заявена в производство по делба и в производство по иск за собственост да бъдат присъждани два пъти разноски. По този въпрос се твърди противоречие с т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация оспорва допустимостта й като просрочена, тъй като решението в частта за разноските има характера на определение, По същество счита жалбата неоснователна, позовавайки се на чл. 81 ГПК и предвид това, че делбеното дело и установителния иск за собственост са отделни производства. Оспорва касационната жалба и в частта, с която се обжалва решението по чл. 250 ГПК като недопустима и неоснователна..
Касационната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, осъдена за разноски. В частта, с която съдът се е произнесъл по допълнителната молба за изменението на решението в частта за разноските пред въззивната инстанция, обжалваното решение има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба. В частта, с която е поискано допълване на въззивното решение с произнасяне и за разноските пред първата инстанция, тъй като се касае за разноски, решението също има характер на определение. Така подадената „касационна жалба” има характера на частна жалба и ще се разгледа по реда на чл. 274 ГПК. В частта за разноските, решението има характера на определение по чл. 248, ал.1 ГПК, определението на въззивната инстанция подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, съгласно т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е необходимо уточняване на правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени оплакванията в жалбата, намира следното:
По жалбата против решението с характер на определение по чл. 248, ал.1 ГПК.
По гр.д.№ 42/2010 г. на Царевски РС е предявен иск за делба от физическите лица, между които и касаторите против ответници, между които и „Ексел Инвестмънтс – България” ООД. Дружеството е оспорило иска за делба по отношение на два имота, обединени в един. Същото дружество е предявило установителен иск за собственост против касаторите и други лица за същия имот, като се позовава на придобивна давност. В този смисъл е направил възражение и по делбеното дело. Делбеното дело е спряно, а искът за собственост, предявен от дружеството предмет на настоящото дело е уважен с необжалваната и поради това влязла в сила част на решението по иска за собственост.
Неоснователен е правоизключващият доводът на жалбоподателите, че по двете дела претенцията е една и съща, поради което не дължат заплащане на деловодни разноски по настоящото дело въпреки уважаване на иска против тях. Не е налице обективен и субективен идентитет между иск за собсвеност и иск за делба дори страните да са едни и същи. Основанието по двата иска е различно. При отхвърляне на иска за делба, съдът се произнася по възражението за придобивна давност, заявено от ответника само в мотивите, но те не се ползват със сила на пресъдено нещо. При отхвърляне на иска за делба не се установяват със сила на пресъдено нещо правата на ответника. За да не се постановят противоречиви решения, тъй като спорът за собственост е преюдициален по отношение на иска за делба, производството по делбеното дело е спряно.
Жалбоподателите се позовават на чл. 78, ал.2 ГПК и твърдят, че не са дали повод за предявяване на иска за собственост. Тъй като са предявили иска за делба и в хода на производството по иска за собственост са оспорили иска, обжалвали са първоинстанционното решение, с което този иск е уважен изцяло, не може да се приеме, че не са дали повод за предявяне на иска за собственост. Както вече се посочи, ответникът по иск за делба, заявил възражение за придобиване на имота по давност има правен интерес от предявяване на иск за собственост, в който да установи правата си със сила на пресъдено нещо. До колкото този иск е уважен с влязлата в сила част от решението, ответниците, сега жалбоподатели отговарят за разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дори да са заявени две идентични от субективна и обективна страна претенции, то съгласно чл. 126 ГПК, производството по по-късно заявената е недопустимо и исковата молба се връща. В този случай ищецът също би понесъл отговорност за разноски поради неоснователно образуване на съдебен спор, ако ответниците са направили разноски по по-късно предявения иск. Основанието в този случай ще бъде прекратяване на делото, а не отхвърляне на иска.
Неоснователно е и оплакването, че няма доказателства за превод на възнаграждението по договорът за правна помощ. Пред всяка от инстанциите, ищцовото дружество, чрез представителя си е подписало договор за правна помощ за по 8 000 лв. Представени са копия от платежни нареждания за тези суми, надлежно заверени от пълномощника. Платежните нареждания не са оспорени. Затова обосновано съдилищата са приели, че уговореният хонорар е платен по банков път, както е отразено в договорите за правна помощ.
Пред първата и пред въззивната инстанция не са заявени възражения за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар до приключване на устните състезания. Следва да се отбележи, че уговорения от жалбоподателите хонорар за процесуално представителство е дори в по-голям размер.
Не е искано на основание чл. 248 ГПК пред първата инстанция изменение на решението в частта за разноските. Във въззивната жалба е обжалвано и решението в частта за разноските. С въззивното решение, съдът е потвърдил първоинстанционото решение изцяло, т.е. постановил е диспозитив, с който е потвърдено решението на окръжния съд и в частта за разноските. Затова молбата за допълване на решението е била неоснователна и правилно не е уважена.
По изложените съображения обжалваното решение с характер на определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 135/2017 г. на Бургаски апелативен съд, с характер на определение, с което са оставени без уважение молбите на П. И. Н., Т. И. Ж., Р. В. Д., К. В. К., В. Д. П., М. Г. П. по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 69/26.06.2017 г. по гр.д.№ 135/2017 г.в частта за разноските, като се отхвърли искането на ищеца „Ексел Инвестмънтс – България” ООД за присъждане на разноски за производството пред апелативния съд и молбата по чл. 250 ГПК за допълване на същото решение, като се отмени решение № 444/31.10.2016 г. по гр.д.№ 322/2015 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която те осъдени да заплатят на същото дружество деловодни разноски пред първа инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: