О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4566/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Созопол чрез процесуалния представител адв. В. Х. срещу въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по в.гр.д. № 453/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение относно тълкуването и прилагането на закона и относно дължимите процесуални действия, които съдът следва да извърши. В резултат на тези нарушения е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че спорният недвижим имот не е преминал в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.6 или т.7 ПЗР на ЗМСМА, или на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност, или на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос относно предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска по § 7, ал.1, т.6 и 7 ПЗР на ЗМСМА и по § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, както и по следните процесуални въпроси: 1/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва съществуването към релевантните дати на влизане в сила на посочените разпоредби на съоръжения на техническата инфраструктура- канализация и електрическа инсталация, находящи се в имота временни обекти, масивни сгради и на тяхното предназначение, когато не е необходимо изследване на законността на обектите и установяване на индивидуалните им характеристики. 2/ Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. По въпроса за допустимостта на свидетелските показания за установяване съществуването на съоръжения на техническата инфраструктура, се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него не е налице задължителна съдебна практика.
В отговор на касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез областния управител на област Б., изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С него е потвърдено решение № 929 от 08.06.2016 г. по гр.д. № 7783/2015 г. на Районен съд Бургас, с което е признато за установено по отношение на Община Созопол, че поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 1 793 кв.м, е частна държавна собственост, и Община Созопол е осъдена да предаде на държавата владението върху този имот.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е идентичен с УПИ…. по действащия ПУП на [населено място], одобрен през 1982 г., отреден за „Морска гара”. След преценка на събраните писмени и гласни доказателства е направил извод, че не се установява към момента на влизане в сила на ЗМСМА това мероприятие да е било осъществено или в процес на реализация, нито имотът да е бил част от цялостно обществено или благоустройствено мероприятие в съседни имоти, което да е било осъществено. Приел е, че изграждането на техническа инфраструктура- канализащия и осветление, както и изграждането в имота на временни и преместваеми обекти, масивни сгради и др. подлежи на доказване с писмени доказателства – строителни книжа, разрешителни, проектни документации, планове за улична регулация и др., каквито по делото не са представени. Съдът е обсъдил показанията на ангажирания от ответната страна свидетел Р., който е заявил пред съда, че в периода 1971 г.-1989 г. кметството е изграждало кейова стена и пристан за рибарски лодки, но е приел, че същите противоречат на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че тези инфраструктурни съоръжения са придобити от общината през 2009 г. по договор за дарение от „Пристанище Бургас”, а процесният имот няма излаз на море, поради което не би могъл да служи за изграждане на пристан, кейови места и стени.
При предходното разглеждане на делото от ВКС с отменителното решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017 г. на ІІ г.о., са дадени указания за изясняване на релевантни за спора факти чрез събиране на гласни доказателства/ ако такива бъдат поискани от страните/ за това започнало ли е изграждането на предвиденото по плана пристанище към м. септември 1991 г., и чрез назначаване на нова експертиза, тъй като приетата при първоначалното разглеждане на делото не допринася за изясняване на делото от фактическа страна.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал събиране на гласни доказателства, но с решението си е приел, че същите са недопустими за установяване на фактическото състояние в имота към момента на влизане в сила на ЗМСМА. Нова съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение относно посочените в отменителното решение факти и обстоятелства, не е назначена. При повторното разглеждане на делото жалбоподателят е представил два бр. скици- извадки от кадастрални планове на [населено място] от 1966 г. и от 1982 г., които въззивният съд е приел като доказателства, но не е обсъждал, като е приел, че същите не носят белезите на официален или частен документ.
При тези данни настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 361 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 771/2010 г. на ВКС, І г.о., съгласно която той е длъжен съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши и проверка на събраните доказателства. Това обуславя основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси имат характер на касационни доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на събраните по делото доказателства, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. По тях съставът на ВКС ще вземе становище с решението си по същество на спора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по в.гр.д. № 453/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 77 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: