О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4472/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4498 от 05.07.2018 г. по в.гр.д. № 13 196/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-50-235 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 11 393/2013 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявения от К. С. Ц. и А. С. С. отрицателен установителен иск, че Й. И. И., И. И. И., С. О. С., Е. О. С., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. – Б. не са собственици на следния недвижим имот: реална част с площ 485 кв.м по б. Д-Е-В-Г-Д на комбинираната скица към заключението от 09.12.2015 г. на съдебно- техническата експертиза, представляващ южната реална част от имот с кадастрален идентификатор ….., целият с площ 993 кв.м, находящ се в [населено място], район „В.”, в.з. „С.- Д.- ІІ част”, м. ”С. р.”, представляващ УПИ …..-….. по регулационния план от 2009 г.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. – Б. чрез техните процесуални представители адв. Д. Ц. и адв. Е. Х.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск за собственост, за недопустимост на същото в частта, с която отрицателният установителен иск е уважен против Й. И. И. поради наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на притежаваната от него 1/8 ид. част от спорния имот. При условията на евентуалност са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса представлява ли съдебната спогодба по дело за делба на наследствен недвижим имот, придобит от наследодателя по замяна от Т. комисия, разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, и дали в тази хипотеза замяната запазва действието си и е пречка за реституция на имота.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация К. С. Ц. и А. С. С. изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че през 1965 г. А. С. Д. е бил признат за собственик на една нива с площ от 1 дка в м. ”С. р.” , находяща се в землището на [населено място], дадена му в замяна от Т. комисия срещу включен в блок на ТКЗС негов земеделски имот. През 1968 г. между наследниците на А. Д. е сключена съдебна спогодба по гр.д. № 3161/1968 г., по силата на която този имот е поставен в дял на неговия син С. А. С.. С нотариален акт № ….., т. ….., дело № 3040 от 28.06.1972 г. С. С. дарил на своята дъщеря А. С. реална част с площ 500 кв.м при посочени в акта граници, съставляваща северната част от имота. С нотариален акт № ….., т. ….., дело № 60 от 25.07.2003 г. дарил на дъщеря си К. С. Ц. 1/2 ид. част от неурегулиран поземлен имот пл.№ 369, кад. лист 719 от неодобрен кадастрален план на в.з. „С. – Д.- І част”, м. „С. р.”.
Ответниците по отрицателния установителен иск за собственост, жалбоподатели в настоящото производство, са наследници на Й. В. С. /Й. Й. В./, поч. през 1964 г. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в разписния лист към кадастрален план от 1950 г. на името на Й. Й. е записан имот пл.№ ….. с площ 5 273 кв.м, в южната част на който попада имотът от 1 дка, даден в замяна на А. С. Д.. С влязло в сила решение № І-32-186 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 4 118/2010 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменен отказ на поземлена комисия „О. купел” да възстанови на наследници на Й. Й. правото на собственост в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на част от нива, съставляваща имот пл.№ ….., и е постановено друго, с което е възстановена част от този имот с площ около 485 кв.м, имот № ….., по б. Д-Е-В-Г-Д.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че са били налице пречки по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ответниците като наследници на Й. Й. върху частта от бивш имот пл.№ ….., идентична с имот пл.№ ….. от неодобрения кадастрален план. Приел е, че съдебната делба – спогодба представлява разпореждане с дадения в замяна земеделски имот, поради което замяната запазва действието си. При формиране на този извод се е позовал на разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 7/73 г. относно съдебната спогодба по делбеното дело и на решение № 6 от 18.02.2014 г. по гр.д. № 5494/2013 г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че съдебната спогодба има договорен характер и вещнопрехвърлително действие по отношение на вещите, които са предмет на делба, включително и когато предмет на делбата е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение на дела си.
В представените с касационната жалба решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 1945/2014 г. на ВКС, І г.о., и решение № 113 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 568/2011 г. на ВКС, І г.о., е прието, че разпоредителните сделки с придобития по замяна от Т. комисия имот, извършени между наследниците на приобретателя по замяна, не съставляват пречка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ за реституция, тъй като в тази хипотеза имотът не се придобива от трето лице, а само се ликвидира съсобствеността между наследниците. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса представлява ли съдебната спогодба по дело за делба на наследствен недвижим имот, придобит от наследодателя по замяна от Т. комисия, разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, и дали в тази хипотеза замяната запазва действието си и е пречка за реституция на имота, е в противоречие с тази практика, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Решението по гр.д. № 6482/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на К. С. Ц. и А. С. Пирова, че Й. И. И. е собственик на 1/8 ид. част от южната реална част с площ 485 кв.м, която е предмет и на отрицателния установителен иск за собственост по настоящото дело, е влязло в сила след приключване на устните състезания пред въззивния съд, а доказателства за това са представени с касационната жалба. Относно значението на този новонастъпил факт за допустимостта на обжалваното въззивно решение в частта, с която отрицателният установителен иск за собственост е уважен против жалбоподателя Й. И., съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4498 от 05.07.2018 г. по в.гр.д. № 13 196/2017 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Й. И. И., И. И. И., И. С. К., Н. С. К., С. В. А. и Е. В. А. – Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 48 лв., като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: