О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 02.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1947 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. С., С. Ю. Х. и П. С. Т. против решение № ІV-115 от 05.01.2018 г. по гр.д.№ 1499/2017 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които е отменено решението на РС-Карнобат по гр.д.№ 264/2016 г. и вместо това е признато за установено по отношение на тях, че ищците П. Г. Д., Н. Й. Б., Р. Й. Д. и С. Й. Д. са собственици на още 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот : дворно место с площ 855 кв.м., съставляващо УПИ № ІІІ-29 от кв. 1 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 71 кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ 46 кв.м. и масивна постройка – баня с площ 12 кв.м., като ведно с признатата от РС 1/6 ид.ч., делът на ищците от целия имот възлиза на 1/2 ид.ч. и ответниците С. Ю. Х. и П. С. Т. са осъдени да предадат владението върху признатата идеална част от имота на основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт № 197,т.ІІІ от 28.11.2012 г. в частта, с която С. Р. С. е призната за собственик за разликата над 1/2 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по искане, различно от това във въззивната жалба, за нарушение на процесуалните правила, защото съдът е взел предвид и е събирал доказателства по твърдение на ищците, което е направено след изтичане на преклузивния срок, посочен в чл. 133 ГПК и за неправилност на решението поради необоснованост на изводът, че завещанието не е написано и подписано от общата наследодателка, респективно, че тя не е придобила целия имот по давност и завещание.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулирано искане за допускане до касация поради вероятна недопустимост на въззивното решение, а евентуално поради явната му неправилност.
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят да не се допуска касационен контрол и на двете предявени основания.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: С договор от 03.10.1959 г., Р. Р. е купил дворно място от 1000 кв.м., в което по време на брака си с Н. Д. Д. са построили процесните сгради. Той е починал на 09.12.1991 г. и е оставил за свои наследници : преживяла съпруга Н. Д. и две деца – Й. Д. и С. С. – ответница по спора. Синът Й. е починал на 02.12.2008 г. и е оставил за свои наследници ищците по делото П. Г. Д., Н. Й. Б., Р. Й. Д. и С. Й. Д.. На 24.01.2012 г. Н. Д. е починала. Тя е оставила саморъчно завещание от 17.11.2011 г., с което завещава имотите и къщата в [населено място] на дъщеря си С. С.. С н.а. № 197,т.ІІІ от 28.11.2012 г., С. Р. С. е призната за собственик на целия недвижим имот на основание давностно владение и завещание от Н. Д. и го е прехвърлила с н.а. № 9,т.2 от 07.04.2015 г. на ответниците С. Ю. Х. и П. С. Т..
След представяне на саморъчното завещание, с молба от 21.06.2016 г. / на л. 48 от делото на РС/ ищците са оспорили саморъчното завещание, защото не е написано и подписано от завещателката и нот. акт, с който са признати права на С. С. за целия имот. По делото са били назначени единична и тройна СГрЕ от РС и тройна СГрЕ – от възивната инстанция. Вещото лице от единичната експертиза и вещите лица от тройната СГрЕ, приета от въззивната инстанция са дали категорично становище, че завещанието не е написано и подписано от завещателката, като е използван сравнителен материал освен от пенсионната преписка, авторството на документите по която е оспорено, и заявление за издаване документ за самоличност и подпис при нотариална заверка. Вещите лица от тройната СГрЕ, приета от РС са дали заключение, че вероятно завещанието е писано и подписано от завещателката. Съставът на тази експертиза обаче е бил определен по начина, предвиден в отменения ГПК, а нормите на чл. 201 и чл. 203 от действащият ГПК предвиждат целия състав на експертизата да се определя от съда. Във връзка с оспореното авторство на завещанието са разпитвани свидетели и от двете инстанции. Свидетелите А. А. и М. А. са дали показания, че са присъствали на написването на завещанието от Н. Д., която последните си години е живяла в Гърция при дъщеря си, защото е имала нужда от грижи и там е починала. След пристигането в Гърция, състоянието й се подобрило. Искала да чете вестници от България. Св. П., разпитан от РС е заявил в показанията си, че баба Н. била неграмотна, не можела да чете и пише, че ръцете и треперели, защото след смъртта на сина й получила инфаркт, или инсулт. Братът на Неделя, разпитан като свидетел също е заявил, че сестра му била неграмотна.
С решението си, РС е приел, че процесния имот е бил съпружеска имуществена общност на двамата наследодатели и след смъртта на съпруга Р. Р., неговата 1/2 ид.ч. е разпределена между преживялата го съпруга и двете му деца Й. и С., които получават по 1/6 ид.ч. Мотивирайки се с приетата от него тройна СГрЕ е приел, че завещанието е действително, поради което ищците се легитимират само на 1/6 ид.ч. от имота, придобита по наследство от Р. Р..
Поради противоречието в крайния извод на единичната и тройна СГрЕ, въззивния съд е назначил нова тройна СГрЕ. Във въззивната жалба е поискан преразпит на св. П. и М. за установяване състоянието на завещателката. Въззивната инстанция е допуснала по един свидетел на страните за установяване здравословното и психофизиологичното състояние на завещателката. По същество, с обжалваното решение, окръжният съд, позовавайки се на приетата от него СГрЕ, на единичната експертиза, приета от РС и на показанията на разпитаните свидетели П. и М. е приел, че завещанието не е написано и подписано от Н. Д.. Показанията на свидетелите А. не са възприети, като противоречащи на установеното от експертите. Поради изложеното е прието, че ответницата С. С. не е придобила по завещание притежаваните от майка й 4/6 ид.ч. Те са разпределени между нея и наследниците на брат и Й. Д., поради което предявеният от тях иск е уважен до размер на 1/2 ид.ч.
Въззивното решение не е недопустимо, както се твърди в изложението за допускане до касация. Действително във въззивната жалба ищците са описали, че обжалват решението на РС и в частта, с която им е уважен иска до размер на 1/6 ид.ч., но искането във въззивната жалба е ясно формулирано – да се отмени решението и да се уважи изцяло претенцията им. Оспорването на авторството на завещанието е заявено веднага след представяне на саморъчното завещание и в тази насока са събирани доказателства от РС. Събраните гласни доказателства, че завещателката била неграмотна и, че поради влошено здраве, ръцете и треперели има пряко отношение към почерка на завещанието, респективно към възражението за недействителност поради неавтентичност. Съдът не е разглеждал и не е формирал извод за недействителност на завещанието поради това, че завещателката не е била способна да завещава по чл. 43, ал.1 б. „а” ЗН. Доводите за нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес не се подкрепят от материалите по делото. Назначаването на СГрЕ от въззивната инстанция съответства на нормата на чл. 203 ГПК и е обосновано с необходимостта от специални знания, за да формира съдът извод относно автентичността на завещанието, предвид различните становища на вещите лица пред РС. Назначаването на експертиза за изясняване на противоречивите становища е задължение на съда, за да изпълни основният принцип за установяване на обективната истина, включително чрез използване на научните и технически достижения. В този смисъл, обжалваното решение не е постановено при грубо нарушение на служебното начало и не е недопустимо.
Второто основание за допускане до касация е очевидна неправилност на обжалваното решение. То не е обосновано в изложението. В касационната жалба е свързано с нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно доводът е, че завещанието е оспорено, защото не е написано и подписано от завещателката, която не е имала воля да лиши от наследство децата на починалия си син Й., а въззивният съд е изследвал дали е била неграмотна и дали е имало фактически пречки да завещава, без да се твърди това. Както вече се посочи по-горе, основанието за недействителност, посочено в чл. 42, б. „б” ЗН е да не е спазена предвидената в чл. 25 ЗН форма, т.е. завещанието да не е написано и подписано от завещателя. Причините за това не са отделни основания на тази претенция, а фактически обстоятелства, чрез които се доказва или оборва основателността й. Това, че въззивната инстанция ги е разгледала, след като са събрани доказателства още пред РС не сочи на очевидна неправилност на решението. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези форми на неправилност, но в по-тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес или когато е направено тълкуване на закона, противно на вложения в него смисъл. Касаторката не твърди нарушение на материалния закон. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Нито едно от тези нарушения не се твърди от касаторката, а не се констатира и от съда. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. В конкретния случай решението е мотивирано, а фактическите и правни изводи са обосновани със събраните по делото доказателства. Не са нарушени правилата на логиката и науката. Спазено е и изискването за установяване на истината чрез събиране на доказателства за подлежащите на установяване факти по предявената претенция и възражения на ответниците. Затова не е налице и това основание за допускане до касационен контрол.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на възивното решение. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настоящото производство до доказания размер на 1500 лв. – адвокатски хонорар, посочен с списъкът по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-115 от 05.01.2018 г. по гр.д.№ 1499/2017 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Р. С., С. Ю. Х. и П. С. Т.
ОСЪЖДА С. Р. С., С. Ю. Х. и П. С. Т. да заплатят на П. Г. Д., Н. Й. Б., Р. Й. Д. и С. Й. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: