О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 25.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3811 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Ж. против решение № 103 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 52/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 193 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 671/2016 г. на Районен съд-Бяла. С последното е унищожен на основание чл. 56 ЗН по отношение на Първа Инвестиционна банка АД направеният от касатора Г. А. Ж. отказ от наследство от майка му Д. Х. Ж., починала на 02.11.2009 г., вписан в особената книга при РС-Бяла под № 9 от 16.02.2016 г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като назначеният му служебен защитник не е бил призован за въззивното производство и защото не е съобразено, че земеделските земи, останали в наследство от майка му са несквистируеми и не могат по реда на чл. 56 ЗН и чл. 135 ЗЗД да се отменят разпореждания с несеквистируемо имущество.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда довод за противоречие на решението с практиката на ВКС относно това, че назначаването на служебен пълномощник е валидно за всички инстанции, а въззивната инстанция е изпратила призовка само до него и не е призовала назначеният му служебен пълномощник.
Ответниците по касация „Първа инвестиционна банка” АД оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като касаторът е бил редовно призован, а решението, в което основните възражения на ответника по иска са обсъдени и са приети за неоснователни, е правилно
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
„Първа инвестиционна банка” АД е предявила иск по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа, който Г. А. Ж. е направил от наследството, останало от майка му Д. Х. Ж.. В полза на банката, срещу ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила на 14.06.2016 г. съдено решение по гр.д.№ 518/2015 г. на Беленски РС. Образувано е изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист. Изпълнението е насочено върху 1/3 ид.ч. от земеделски земи, придобити по наследство от майката на ответника Д. Х. Ж., починала на 02.11.2009 г. На 27.11.2011 г., тримата наследници на Д. Х. Ж., между които и Г. А. Ж. са вписали договор за наем. Той е направил отказ от наследството на майка си, който е вписан в особената книга при РС-Бяла под № 9 от 16.02.2016 г. Безспорно е, че ответникът няма друго имущество, от което кредитора да може да се удовлетвори.
РС е уважил иска, като е обсъдил заявените от ответника възражения за несеквестируемост на земеделските земи, останали в наследство от майка му и противоречащото на това възражение, че той няма земеделски земи, защото на практика баща му ги владее и получава доходите от тях. Съдът е уважил иска, като е приел, че са доказани всички предпоставки на иска по чл. 56 ЗН.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е посочил, че възражението за несеквистируемост е неотносимо към предпоставките на иска по чл. 56 ЗН, които са налице.
В хода на производството пред РС по искане на ответника му е назначен служебен пълномощник – адвокат Л. Б., който се е явявал за ответника в производството пред РС.
Против решението на РС е подадена възивна жалба лично от ответника и в нея е посочен неговия адрес. Окръжният съд е изпратил призовка за насроченото съдебно заседание на адреса, посочен във въззивната жалба, която е получена от сина на възивника. Съдът е приел призоваването за редовно, дал е ход на делото и е постановил решение, с което е потвърдено решението на РС. Въззивното решение е съобщено лично на въззивника и от негово име лично е подадена касационната жалба.
Съгласно чл. 26, ал.2 от Закона за правна помощ, назначаването на служебен пълномощник е валидно за всички фази на производството и за всички инстанции. Въззивната инстанция не е приела изрично, че назначеният служебен пълномощник не представлява въззивника, но е изпратила призовка само до лицето, подало въззивната жалба на адреса, посочен в нея. Съобщението е получено от сина на въззивника, а не лично от адресата. Не е призовала назначеният служебен пълномощник на ответника по иска.
Според приетото в Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК „Законодателят предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), към което е приравнено и връчването на представител. Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради това в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично”. ( В този смисъл са и Определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 368 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3830/2017 г., III г. о., ГК и др. )
Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, поставен от касатора, който се преформулиран от съда в следния смисъл: длъжен ли е съдът да призове назначеният служебен пълномощник по Закона за правна помощ ако призовката, респективно съобщението е получено не лично от страната, а от друго лице по правилото на чл. 46 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 52/2017 г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. А. Ж..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: