О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 27.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4171 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. против решение № 114 от 28.05.2018 г. по в. гр.д.№ 357/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 363 от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 1683/2015 г. на РС-Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС против А. М. К., Ф. К. Й. и М. С. Й. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху собствения им УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място], ведно с изградените в него сгради, като премахнат незаконно изградената в дъното на собствения им УПИ …. от кв. …. по плана на същото село до границата с имота на ищците второстепенна постройка от допълващото застрояване, представляваща лятна кухня над първия етаж със стоматобетонна плоча и навес на втория етаж, представляващ подпокривно пространство с здървена конструкция над стоматобетонната плоча с едноскатен покрив с керемиди, а евентуално като премахнат дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди, издрадена върху стоматобетонната плоча на постройката.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, ЗТСУ/отм/, чл. 121, ал.1 ППЗТСУ /отм/, чл. 125, ал.1 от Наредба № 5 /1977 г., за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка заключението на СТЕ и за необоснованост на изводът, че постройката, чието пълно, или частично премахване е поискано не пречи на ищците, като не е съобразено, че тя е с 1,05 см. по-висока от допустимото и, че покрива навлиза с един ред керемиди над имота на ищците, което пречи на ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси относно приложението на чл. 109 ЗС: 1.дали изграждането на постройка на регулационната граница, чийто обем навлиза в имота на ищците във височина съставлява пречка за пълноценно използване на имота им, по който се твърди противоречие с ТР №4/ 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. т.3 на ОСГК на ВКС Р № 782/05.07.2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г. на ВКС, І гр.о. и 2.съставлява ли такова смущаване правото на собственост и пречи ли за нормалното огряване от слънцето такава сграда, ако покрива й надвишава нормативно допустимата височина, т.е. ако нарушава строителните правила и норми.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, като считат, че решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, тъй като не са установени твърдяните от ищците форми на пречене да упражняват правото си на собственост, а само нарушението на строителните правила и норми не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, особено като се има предвид, че е признат статут на търпимост на сградата, чието премахване се иска.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Безспорно е, че ищците са собственици на УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място] след смъртта на техния наследодател С. П. С. на 19.10.2005 г. Ответниците са собственици на южно стоящия спрямо имота на ищците УПИ …. от кв. …., като общата граница и за двата имота е дъното им. На имотната граница е изградена около 1980-1982 г. процесната сграда в имота на ответниците, като от другата страна в имота на ищците има кокошарник и кочина. Издадено е удостоверение за търпимост № 94-00-389 от 23.08.2013 г. освен за плътна ограда и за „едноетажна сграда от допълващо застрояване”, долепена до плътната ограда в УПИ …. от кв. …. с височина 2,20 м. Отразено е, че в този си вид сградата е допустим строеж по строителните правила и норми по време на изграждането им и по действащите към момента на издаване на удостоверението чл. 42, ал.3 / предишна ал.2/ ЗУТ. От СТЕ се установява, че процесната постройка е масивен строеж с плоча над първия етаж. Над плочата е изграден дървен покрив, покрит с керемиди, като пространството между плочата и покрива е оградено с дъсчена обшивка. Наклонът на покрива е към имота на ответниците, завършва с улук, който се оттича в имота на ответниците. Към ищците, покрива е с променлива височина. От ниво терен до плочата разстоянието е 2,08 м., плочата е дебела 0,10 м. Или височината със стоматобетоната площа е около 2,18 м. Над плочата дървената обшивка е висока 0,80 м., дебелината на покривната констрпукция е 0,15 м., т.е. височината на сградата до стрехата е 3,13 м. Максималната височина на покрива е 4,65 м. и в тази най-висока точка, покрива се допира до покрива на сграда от допълващото застрояване в имота на ищците. Разстоянието от плочата до максималната височина на сградата е от 80 см. до 2,20 м. Към декларирания момент на изграждане на процесната сграда в процедурата по пар.16 ЗУТ – 1980-1982 г. е действал чл. 121, ал.1 ППЗТСУ / отм. и чл.125 от Наредба № 5 за правила и норми за териториалното и селищно устройство от 1977 г. Тези два нормативни акта са допускали изграждане на второстепени постройки на допълващото застрояване без ограничение във височината, но на страничната регулационна линия / не на улично регулационата/ но така, че да са групирани от двете страни на границата. Изисквало се е обаче да има противопожарен зид между тях. Такъв между постройките на допълващото застрояване в имота на ответниците и в имота на ищците няма. Към момента на издаване на удостоверението за търпимост действа чл. 44, ал.1 ЗУТ, който допуска също в селата изграждане на постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, но има ограничение във височината на свободно изградените такива постройки според вида й. В конкретния случай вещото лице е установило, че покривът на процесната постройка е от 0,63 м. до 1,05 м. по-висок от допустимото по чл. 42, ал.3 ЗУТ. Вещото лице е констатирало и, че един ред от керамидите на покрива попадат над имота на ищците.
Въззивният съд е възприел изводите на РС, че не се установяват твърдените от ищците пречки за упражняване правото на собственост, тъй като водите от покрива на процесната сграда се отичат в имота на ответника предвид направения улук на покрива. Прието е, че обстоятелството, че покрива е по-висок от допустимите нормативно установени граници към настоящия момент не създава пречки на ищцата, защото на местото, където покрива би хвърлял сянка, ищците не гледат растения, а там е курника им и има кочина. Навлизането на един ред керемиди над имота на ищците също е преценен като не създаващ пречки за правото им на собственост по никакъв начин.
Приетото от съда е в противоречие със съдебната практика – ТР №4/ 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. т.3 на ОСГК на ВКС Р № 782/05.07.2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г. на ВКС, І гр.о.
В разясненията към т.3 от ТР №4/ 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК като пречки за упражняване правото на собственост са посочени случаите когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
В Р № 782/05.07.2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г. на ВКС, І гр.о., посочено от касатора е прието, че фактът на попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над имота на ищеца напред е достатъчно основание да се приеме че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това е навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това.
Въззивното решение по евентуално формулираният петитум за премахване на дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди над стоматобетонната плоча на второстепената постройката от допълващото застрояване противоречи на цитираната практика и следва да се допусне касационно обжалване по формулираните въпроси : 1 изграждането на постройка на регулационната граница, чийто обем навлиза в имота на ищците във височина съставлява пречка за пълноценно използване на имота им и пречи ли за нормалното огряване от слънцето такава сграда, ако покрива й надвишава нормативно допустимата височина, т.е. ако нарушава строителните правила и норми.
В частта от решението, с която е отхвърлен иска за премахване на сградата на ниво първи етаж не е констатирано противоречие със строителните правила и норми и е признат статут на търпим строеж, поради което до този размер сградата на допълващото застрояване не пречи за нормалното упражняване правото на собственост от ищците, т.е. решението в тази част не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика и не се допуска до касационно обжалване в тази част.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.05.2018 г. по в. гр.д.№ 357/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 363 от 08.06.2017 г. по гр.д.№ 1683/2015 г. на РС-Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. против А. М. К., Ф. К. Й. и М. С. Й. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на тримата ищци да упражняват правото си на собственост върху
собствения им УПИ …. от кв. …. по плана на [населено място], [община], ведно с изградените в него сгради, като премахнат дървената конструкция – втори етаж с едноскатен покрив, покрит с керемиди, представляващ подпокривно пространство изградена върху стоматобетонната плоча на второстепенна постройка в дъното на собствения им УПИ …. от кв. …. по плана на същото село до границата с имота на ищците, представляваща лятна кухня.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.05.2018 г. по в. гр.д.№ 357/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на първия етаж от второстепенната постройка в дъното на УПИ …. от кв. …. по плана на с Ж.. [община].
Указва на жалбоподателите М. М. С., П. С. П. и Е. С. Д. да внесът държавна такса за разглеждане на касационата жалба по същество в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото в 7-дневен срок. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: