О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4231/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 140 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 109/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали е потвърдено решение № 130 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 852/2017 г. на Районен съд- Кърджали, с което са отхвърлени предявеният от И. С. А. и И. Х. А. против Е. Ф. Г. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот с площ 346 кв.м с кад. № …. в кв. …. по плана на [населено място],[жк], който понастоящем представлява реална част с площ 346 кв.м от поземлен имот с идентификатор …. по кадастрална карта, целият с площ 568 кв.м, както и предявеният от И. С. А. и И. Х. А. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците върху този имот и осъждане на ответника да им предаде владението върху него.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. С. А. и И. Х. А. чрез техния процесуален представител адв. Д. Г.. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани 7 въпроса, за които жалбоподателите поддържат да са обусловили изхода на делото и да осъществяват хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Направено е и искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол по същество поради очевидна неправилност- основание по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Същото становище изразява и ответникът В. П. Б. в подадения писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 2820 от 06.04.2001 г. на ПК- К. по преписка вх. № 2888 от 19.03.1992 г. е възстановено правото на собственост на А. Х. М. в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху нива от 0.346 дка в землището на [населено място], м. „Г.”, представляваща имот № …. Със заповед № 308 от 24.04.2001 г. на Кмета на Община Кърджали на основание чл. 134, ал.2, т.2 ЗУТ е одобрено допълването на кадастралния план на кв. Възраждене с нов имот пл.№ …. в кв. …. А. Х. М. е починал през 1998 г. Ищецът И. Х. А. е един от неговите наследници по закон. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. И. А. и И. С. А. закупили от 8 физически лица / за които не се спори, че са наследници на А. Х. М./ 20/21 ид. части от поземлен имот с кад. № ….
С решение № 4480 от 27.11.2006 г. на ПК- Кърджали по преписка вх. № …. от …. г. е възстановено правото на собственост на наследници на Ф. А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху няколко земеделски имота, в това число и нива от 0.691 дка, находяща се в землището на [населено място], имот пл.№ …., парцел ….
През 2006 г. е одобрен ПУП- План за регулация и застрояване на[жк]- ІІ част. Със заповед на кмета на Община Кърджали от 2007 г. е наредено наследниците на Ф. А. М. – И. Ф. Т., Е. Ф. Т. и Х. Ф. С. да придобият право на собственост при условията на чл. 17 ЗУТ върху недвижим имот, представляващ УПИ …., с площ 568 кв.м, с идентификатор …. На 9.08.2007 г. между наследниците на Ф. М. е сключен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, по силата на който този имот е поставен в дял на Е. Г.. Въз основа на този договор Е. Г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 483, ал.1 ГПК/ отм./ и с нотариален акт …., т…., дело № …. от …. г. го продала на ответника В. П. Б..
С отговора на исковата молба ответникът В. Б. е направил възражение, че решението на поземлената комисия, на което основават правата си ищците, не е породило реституционно действие, тъй като в него възстановеният имот не е индивидуализиран с номер и граници, съответстващи на претендирания имот, както и поради това, че не било придружено от скица, заверена от техническата служба на общината.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че решението на поземлената комисия не е породило конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на спорния имот, тъй като документите, въз основа на които е издадено нямат необходимото съдържание съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ – в скицата не било отбелязано, че представлява неразделна част от удостоверението по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ; не била налице заповед на кмета по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и незастроената част; в решението на поземлената комисия не било посочено, че индивидуализацията на възстановения имот е извършена въз основа на удостоверение и скица. Поради това е приел, че реституционната процедура не е приключила.
В решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 1117/2010 г. на ВКС, І г.о.и и решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 559/2010 г. на ВКС, І г.о., е възприето становището, че в
случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решението и скицата към него на органа по поземлена собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица.
В решение № 2820 от 06.04.2001 г. на ПК- Кърджали, от което ищците извеждат претендираното право на собственост, е посочено, че се отменя решение № 76 от 28.12.1992 г. на ПК- Кърджали.
на базата на представени удостоверение № 706 от 02.04.2001 г. и скица № 449, издадени от ТС при ОА гр. кърджали от одобрения със заповед № 671 от 07.11.2001 г. план на имотите на [населено място],[жк]. Удостоверение № 706 от 02.04.2001 г. и скица № 449 са приложени към преписка вх. № 2888, приета като доказателство по делото. Скицата съдържа данни за границите на имот пл.№ …. и неговата площ, както и за границите и частта от него, определена за възстановяване на наследниците на А. Х.. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че имот пл.№ …. е със същата площ и граници, както отразените в нея.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с цитираната по – горе практика на ВКС по въпроса за значението на удостоверението и скицата по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ за индивидуализацията на недвижим имот, за който е постановено решение за възстановяване на правото на собственост в реални граници.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол за законосъобразност по отношение на решението на поземлената комисия по възражение на ответник, който не претендира свои права върху имота преди колективизацията. Позоваването на ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС не може да обоснове извод за противоречие с практиката на ВКС. В него е прието, че ответникът по иск за собственост не може да се брани с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респ. неговият праводател, не е бил собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, ако сам не претендира свои права върху имота преди образуване на ТКЗС. Цитираното тълкувателно решение е неприложимо по отношение на други възражения за нищожност или материална незаконосъобразност на реституционното решение, които са допустими на общо основание като способ за защита на ответника срещу предявения иск за собственост.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По своето съдържание те представляват доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които ще бъдат обсъдени с решението на касационната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 109/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в раззмер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: