О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 07.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 595 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Н., В. Р. Н., И. Д. И. и З. Г. И. против решение № 1862/28.07.2017 г. по гр.д.№ 245/2017 г. на САС, с което е потвърдено решение № 6417/02.08.2016 г. по гр.д.№ 10780/2011г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника и осъждането му да предаде владението върху апартамент № 6, представляващ мезонет на две нива на мансарден етаж в жилищната сграда с подземен гараж, находяща се в [населено място], на [улица] обща застроена площ 149,67 кв.м. и с площ на покривната тераса на второ ниво 11,99 кв.м., заедно с мазе № 6 в подземния етаж със застроена площ 4,57 кв.м., ведно с 18,07 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІІІ-5 от кв. 317а по плана на [населено място],[жк], м. „Буката”, целият с площ 480 кв.м., преустроен в ателие № 4 на кота + 14,30, състоящо се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна и кабинет, фоае и две тераси и ателие № 5 на кота 17,15, състоящо се от два кабинета, баня с тоалетна, две покривни тераси, фоае и стълбище от кота 14,30
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото от съдилищата по същество, че законната ипотека, учредена от банката върху дворното место и находящите се в него сгради е породила действие на основание приращение и върху новоизградената сграда в ипотекираното дворно место и проведената публична продан на тази сграда, в която се намира процесния обект е породила действие. Основният довод е, че изградените обекти в новата сграда са самостоятелни обекти на собственост, по отношение на които ипотеката не разпростира действието си, тъй като суперфициарния собственик не е дал съгласието си. Направено е оплакване и за необоснованост на извода, че апартамента, който са купили касаторите, е погинал, въпреки, че доказателствата установяват, че е бил изграден до степен „груб строеж” към момента на продажбата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1.„Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС при липса на уговорка спрямо бъдещото приращение, 2.„Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС. 3. „Погасява ли се правото на собственост когато в случай на съществено изменение в одобрения архитектурен проект, съгласно одобрени и съгласувани архитектурни проекти се преустрои обект на правото на собственост без знанието и съгласието на собственика / без знанието на заинтересованите лица по чл. 149 ал.2 ЗУТ. 4.” Задължен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства и въведените от страните доводи и възражения.
По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 385/08.05.2015 г. по гр.д.№ 1069/2014 г., ІV гр.о. По втория въпрос се твърди противоречие с това решение и решение № 39/24.03.2014 г. по гр.д.№ 5059/2013 г. І гр.о. По третия въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика, представена от обжалваното решение на въззивния съд и решение № 200/ 07.02.2012 г. по в.гр.д.№ 748/2011 г. По четвъртия въпрос се твърди противоречие с Р № 59/14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190/2014 г. на 4 гр.о. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и допускането й до касационен контрол, като излага доводи за съобразяване на обжалваното решение със закона, съдебната практика и доказателствата по делото.
Ответникът по касация Банка „Д.”- трето лице в исковото производство оспорва допускането до касация по първите два въпроса, тъй като въпросите не кореспондират на фактите по делото – ипотеката е законна и е учредена върху земята и съществуващите сгради, а след събарянето им преминава и върху новопостроената сграда. По третият въпрос се твърди неотносимост, тъй като към момента на преустройството на апартамент № 6 в ателиета, касаторите не са били собственици, а такъв е бил купувача по публичната продан. Счита, че не е налице основание за допускане до касация и по четвъртия въпрос.
Ответникът по касация и трето лице в производството пред СГС ЧСИ И. Ч. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: .
На 08.09.2005г. Т. Т. и съпругата му Г. Т. купуват с нот.акт №192/2005г. от физически лица поземлен имот №5, за който е одобрен УПИ ІІІ-5 от кв.317а по плана на [населено място], местност. „Буката”, с площ 480 кв.м, находящ се на [улица], заедно с всички сгради в него: двуетажна сграда с два апартамента, на партерния и на първия надпартерен етаж и самостоятелна сграда-фурна, разположена на уличната регулационна линия. За закупуването на имота, на Т. е отпуснат кредит в размер на 350 000 евро от „Банка Д.”, и на основание член 43 от Закона за банките / отм/, във вр.с член 166 ЗЗД, на 08.09.2009г е учредена и вписана законна ипотека върху дворното място, апартаментите на партерния и първия надпартерен етаж, заедно с едно избено помещение, находящо се под североизточната стая и 1/2 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, както и върху самостоятелната сграда- фурна, ведно с правото на строеж за нея. На 17.04.2006г. с №76/2006г., Т. Т. и съпругата му Г. Т. са продали на [фирма] собствения си гореописан имот – дворно место с постройките в него. В нот. акт изрично е записано,че върху имота е учредена законова ипотека в полза на [фирма], На 02.05.2006 г. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда на четири етажа, с подземни гаражи, офиси и ателие на Т., но е допусната поправка със заповед № 19.10.2007г., съобразно която разрешението се счита издадено на [фирма]. На 14.06.2006г. е вписана и договорна ипотека върху имота на [фирма] в полза на кредитора [фирма], която не е предмет на спора. На 26.06.2006г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с възложител [фирма]. С нот.акт 79 от 16.08.2007г. [фирма] продала на касаторите апартамент № 6 от сградата, изграден до степен на „ груб строеж”. На 05.10.2007 г. е подписан акт образец № 14 за приемане на конструкцията на сградата, а на 39.10.2007 г. е издадено удостоверение от СО по чл. 181 ЗУТ.
На 20.01.2009г., по заявление на [фирма] срещу длъжниците Т. Т. и Г. Т., , по гр.д.№45622/2008г. на Софийски РС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за сумата от 334 915 евро главница и лихви по договор за кредит от 07.09.2005г., като на 09.11.2009г. по молба на [фирма] е образувано изпълнително дело пред ЧСИ И. Ч.. Поискано е принудителното изпълнение да бъде насочено върху имота на [улица], подробно индивидуализиран в документите за вписване на законна ипотека. Наложена е възбрана върху имота от ЧСИ Ч.. На 24.11.2009г. ЧСИ Ч. е съставил протокол за опис на недвижим имот, на който е отразено, че в УПИ ІІІ-5 е осъществено строителство в груб вид на сграда, състояща се от сутерен, четири жилищни етажа и мансарден етаж. Публичната продан е проведена от 11.01.2010 г. до 11.02.2010 г. С постановление за възлагане от 19.03.2010г., влязло в сила на 13.03.2011г. е обявен за купувач ответникът по иска [фирма], на когото е възложен целия УПИ ІІІ-5, ведно с построената жилищна сграда в груб строеж, вкл. и процесния апартамент №6 / мезонет/. Реализираните суми от проданта са разпределени от синдика на [фирма] в несъстоятелност, тъй като е прието с Р № 166/16 по т.д. № 3396/2014 г. на ВКС Т т.о., че са част от масата по несъстоятелността. Вземанията на касаторите са частично удовлетворени.
Дружеството – купувач от публична продан [фирма], е инициирало изменение на архитектурния проект със заповед № РД-09-50/ 08.07.192011 г., по силата на което от двете нива на мезонета се оформят два отделни офиса № 4 и № 5, изградени на место съобразно предвижданията на изменения проект.
Въззивният съд е приел, че законната ипотека върху дворното место и съществуващите в него сгради, ведно с правото на строеж за тях е разпростряла действието си и върху всеки от обектите от новопостроената сграда, поради което публичната продан правилно е проведена върху имота в състоянието, което е бил към момента на описа, а след провеждането й всички последващи ипотеки и права се заличават, съгласно чл. 175, ал.1 ЗЗД.
Първия въпрос: „когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС при липса на уговорка спрямо бъдещото приращение”, не е относим към настоящия спор, тъй като първата наложена ипотека, на основание на която е проведена публичната продан върху имота след построяване на новата сграда в него е законна, а не договорна и не би могло да има уговорки спрямо бъдещите приращения.
Вторият формулиран въпрос : „следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС” е относим към предмета на спора. По този въпрос няма съдебна практика. Цитираните от касаторите решения касаят договорната ипотека, при която е възможно да се постигне уговорка между ипотекарния кредитор и длъжник за това дали ипотеката ще разпростира действието си и върху новопостроената сграда. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. т.3 ГПК.
По третия въпрос – „погасява ли се правото на собственост когато в случай на съществено изменение в одобрения архитектурен проект, съгласно одобрени и съгласувани архитектурни проекти се преустрои обект на правото на собственост без знанието и съгласието на собственика / без знанието на заинтересованите лица по чл. 149 ал.2 ЗУТ/” не се допуска касационно обжалване. Изменението на проекта е допуснато след публичната продан и възлагането на имота на ответника [фирма], който е инициирало изменение на архитектурния проект. Към този момент касаторите не са се легитимирали като собственици, респективно като заинтересовани лица, поради което въпросът е неотносим към спора.
Последният въпрос – ”задължен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства и въведените от страните доводи и възражения не се допуска касационно обжалване. Основните относими към спора доказателства са обсъдени, а искът е отхвърлен предвид отговорът на поставеният правен въпрос, по който се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1862/28.07.2017 г. по гр.д.№ 245/2017 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Д. В. Н., В. Р. Н., И. Д. И. и З. Г. И..
Указва на жалбоподателите Д. В. Н., В. Р. Н., И. Д. И. и З. Г. И. да внесът държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 836 лв. в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение на това указание, касацонната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: