О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 19.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1024 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 5907 от 11.11.16 г. по гр. д. № 604/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 126 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 496/15 г. на Петричкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Б. С. М. срещу Е. А. М., Е. Р. А., Т. С. Х. и Л. Г. А. иск за установяване правото на собственост на ищеца на основание давностно владение, осъществено от 1991 г. до подаване на исковата молба, на описания недвижим имот – нива с площ 4780 кв. м. в местността „ Бяла черква-А. Бу“ в землището на [населено място], с идентификатор по КК и КР на населеното място № 56126.174.18.
Въззивният съд е приел, че собствеността върху процесния имот е възстановена на наследодателя на ответниците К. А. И. с решение № 1690/28.01.2000 г. от ОСЗГ- [населено място]. Имотът представлява земеделска земя, поради което придобивна давност за него започва да тече или от деня на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 г., или от влизане в сила на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, когато е постановено след това, какъвто е настоящият случай. Съдът е приел, че от събраните доказателства – показания на един свидетел, не се установява ищецът да е оповестил намерението си за своене на имота пред неограничен кръг лица, включително собствениците, чрез действия, които недвусмислено изразяват волята му за това, като например деклариране на имота или снабдяване с констативен нотариален акт. Субективният елемент на владението се изразявал единствено в изявление на ищеца пред разпитания свидетел К., че имотът му е наследствен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Б. С. М..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно. Счита, че от показанията на свидетеля К. се установява категорично, че е обработвал имота от 20 години, като владението му е било явно, продължително и непрекъснато, доколкото селскостопанската дейност, извършвана в имота, по своето естество и продължителност е лесно установима от трети лица, включително собствениците на имота. Посочва, че въззивният съд, съгласявайки се с мотивите на първоинстанционния, е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че от гласните доказателства не се установява идентичност между имота, за който се твърди да е владян от ищеца и описания в исковата молба. Съдът трябвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи идентичността между нивата, собствеността върху която е възстановена на ответниците, и процесния имот. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск от ВКС или връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, формулирани чрез препращане към въпросите, на които е даден отговор с решение № 68/02.08.2013г. по гр. д. № 603/2012г. на ВКС, I г.о. и решение № 26/26.02.2015г. по гр. д. № 5318/2014г. на ВКС, II г.о. Въпросите са за това с какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл.68 ЗС, както и дали съдът е длъжен да допусне служебно експертиза за установяване на идентичността на имоти, когато има спор за това.
Ответниците в производството не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което няма пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Налице е и поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос за това с какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл.68 ЗС. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, а приетото по него от въззивния съд влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 68/02.08.2013г. по гр. д. № 603/2012г. на ВКС, I г.о.
Вторият въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не възниква спор, а също и необходимост от установяване на идентичност между процесния имот и имота, който е възстановен на наследодателя на ответниците.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5907 от 11.11.16 г. по гр. д. № 604/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: