РЕШЕНИЕ
№ 578
София, 22.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Добри ла Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 504/08 година /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. П. срещу въззивното решение № 1* от 24.10.2007 г. по в. гр. д. № 1967/07 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска -касационно основание по чл. 2186, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./.
От ответниците по касация А. В. В. счита жалбата за неоснователна, П. Т. С. и М. Н. К. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, приема следното:
С въззивното решение, предмет на касация, в сила е оставено решение № 17 от 02.06.2007 г. по гр. д. № 29/06 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване, че имотът по исковата молба, върху който е насочено изпълнението за парично вземане по изп. д. № 102/99 г., не е собственост на длъжника – ответника П, към момента на публичната продан.
По делото е установено, че срещу П. С. е образувано изпълнително производство от взискателя М. К. , действаща като майка и законна представителка на малолетното си дете, за присъдена в негова полза издръжка. В хода на изпълнението по изп. д. № 102/99 г. е възбранен собствения на длъжника недвижим имот, предмет на исковата молба, като възбраната е вписана на 13.06.2005 г.
На 13.09.2005 г. длъжникът се разпоредил с имота, като го продал на ищеца Л. П. с н. а. № 134/05 г., и подал молба по изпълнителното дело с искане да се отмени възбраната, тъй като е внесъл дължимата на взискателя парична сума. Изпълнителното производство е продължило и е осъществена публична продан, като с постановление от 29.11.2005 г., влязло в сила на 23.12.2005 г., имотът е възложен на ответника А.
Ищецът твърди, че липсват материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес и по-точно, че изпълнението е продължило, без да е налице претендираното от взискателя изпълняемо право, тъй като в деня на сключване на договора – 13.09.2005 г., длъжникът е внесъл дължимата сума в размер на 1 514.00 лева и подал молба за отменяване на възбраната. Вместо да прекрати изпълнителното дело или ако е считал, че има неплатени суми за разноски да спре същото съгласно чл. 348 ГПК /отм./, съдебният изпълнител обявил публична продан при опорочена процедура. Като твърди, че имотът, върху който е била насочена принудителната продан, не е бил собствен на длъжника, ищецът моли да бъде признато за установено, че купувачът не е собственик на имота.
Въззивният съд приел за правно значимо това, че при осъществяване на заявения от ищеца придобивен способ, върху имота, предмет на покупко-продажбата, вече е била вписана възбрана, която не е била заличена от държавния съдебен изпълнител. По тази причина сделката не е породила правно действие спрямо купувача на публичната продан ответника В, имотът към този момент е принадлежал на длъжника по изпълнението ответника С затова отрицателният установителен иск е неоснователен.
Обжалваното решение е неправилно.
Разпоредбата на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./ обявява за относително недействителни тези разпореждания с недвижими имоти, върху които е насочено принудителното изпълнение, които са извършени след вписване на възбраната. В случая е безспорно, че сделката, от която ищецът черпи права, е сключена след вписване на възбраната. За да бъде тя относително недействителна спрямо взискателя и това да обуслови процесуалната възможност принудителното изпълнение да продължи чрез извършване на публична продан, е било необходимо да се изследва твърдението на ищеца, че извършеното изпълнително действие е опорочено, тъй като изпълняваното право не е съществувало.
Ищецът се е позовал на погасяване на паричното задължение чрез плащане. Приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос не е обсъдено от въззивния съд, който намерил за ирелевантно наличието на задължение към момента на публичната продан. Това становище е неправилно. Ако е настъпило поддържаното от ищеца погасяване на изпълняваното право, то с това изпълнителното правоотношение се счита прекратено по силата на закона. Действително, в чл. 330, ал. 2 ГПК /отм./ е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението. Постановлението обаче, не го прекратява, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено и следователно не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. С настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК /отм./, настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, и затова наложените възбрани и запори отпадат от този момент. От тогава се прекратява и действието им независимо от това, дали са вдигнати или не /ТР № 47/65 г. на ОСГК на Върховния съд/.
Ето защо преди да отговори на довода за наличието или липсата на изпълняемо право, а оттам и за опорочена процедура по публичната продан, въззивният съд не може да се произнесе по въпроса дали правото на собственост, придобито от трето за изпълнителното производство лице, какъвто се явява ищецът, върху възбранената вещ преди вдигане на възбраната, се запазва и е противопоставимо на купувача на публична продан. Ако се установи, че изпълняемото право не е съществувало по време на възлагането, то последното ще е недействително поради липса на правно основание.
Допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закони съставляват основание за касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което участието на взискателя Е. П. С. следва да се съобрази с процесуалната й дееспособност.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 1* от 24.10.2007 г. по в. гр. д. № 1967/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: