ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
София ,:30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………………. юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добри ла Василева
Членове:МаргаритаСоколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 277/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Д от А. колегия гр. К., като пълномощник на Т. А. М., Ц. М. М., Г. А. С. , К. и И. Н. М. , Н. С. М., Н. и Т. Д. М. срещу определението от 12.02.2009 г. по ч. в. гр. д. № 43/09 г. на К. окръжен съд, с което в сила е оставено определението от 12.12.2008 г. по гр. д. № 357/07 г. на К. районен съд за прекратяване на производството на основание чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд е оценил като неподустим предявения положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижими имоти и е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение по ч. гр. д. № 1499/2007 г., И-ро г. о.
Ответниците М. , В. и М. Б. А. не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по иск за собственост на части от недвижими имоти № 0* и 003004 в землището на с. Я., местността „Кантона“, К. окръжен съд се позовал на влязло в сила решение № 1* от 01.07.2004 г.
по гр. д. № 1191/2003 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то Г. О. С него е отхвърлен предявен от ищците по настоящото дело и от други лица, срещу Б. А. М. и С. А. М. , чиито процесуални правоприемници са М. , В. и М. Б. А. , иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имоти, сред които и 91 кв. м. от имот № 0* и 244 кв. м. от имот № 003004.
П. на приключилия спор по ревандикационния иск, наред с въпроса за наличието на основание за упражняване на владение от ответниците, е включвал и спора за принадлежността на правото на собственост в полза на ищците. Като критерий за наличието на тъждество между делото, приключило с влязлото в сила решение, и висящия спор по гр. д. № 357/07 г. на К. районен съд, въззивният съд съобразил въвеждането на едни и същи правопораждащи за спорното правоотношение факти – наследяване и реституция по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че искането за ревандакиця е било само за част, а с иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ се претендира установяване на правото на собственост върху целия поземлен имот, съдът счел за ирелевантно по съображения, че реалните части не могат да се разглеждат като самостоятелни вещноправни единици, поради което преценката за собственост върху тях се извършва чрез установяване на собствеността върху целия имот.
За да е допустимо разглеждането на частната касационна жалба на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решев в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касаторите се позовават на определение № 478 от 28.12.2007 г. по ч. гр. д. № 1499/07 г. по описа на ВКС на РБ, с което са отменени предходни определения на районния и на въззивния съд за прекратяване на делото по положителния установителен иск – предмет и на сега обжалваното прекратително определение, поради липса на правен интерес от предявяването му. В случая основният спорен въпрос по делото е друг и той е свързан с приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, уреждащ възможността спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван. В приложеното от касаторите определение този въпрос не е бил разискван, защото е с друг предмет – отнася се до наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск при възможност ищците да ревандикират претендираните права, тъй като имотите са във фактическата власт на ответниците. Ето защо то не обосновава извод, че процесуалноправният въпрос, от който зависи решаването на настоящото дело, е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Даденото разрешение не е в отклонение от постоянната практика, която приема, че в предметното съдържание на иска за ревандикация на недвижим имот се включват две части: първата е, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв. Затова, като е счел, че произнасянето по положителния установителен иск за собственост е инкорпорирано в отхвърлителното решение по иска по чл. 108 ЗС и с това претендираните от ищците права са отречени, поради което и повторното им предявяване е недопустимо, въззивният съд е разрешил основния за делото процесуален въпрос в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по подобен род дела.
В обобщение, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 12.02.2009 г. по ч. в. гр. д. № 43/09 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: