3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София, 21.12.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В.
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 749/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 82 от 15.01.2010 г. по в. гр. д. № 1030/2009 г. на Варненския окръжен съд, след отмяна на решение № 811 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 7626/2006 г. на Варненския районен съд, В. С. Д. е осъдена да предаде владението на недвижим имот, съставляващ пл. № 709 по КП “Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на кв. “Виница”, местността “Борук дере”, на собствениците му Г. А. К., О. А. Г., Я. П. Т., М. Б. З., М. М. Б., В. М. Б., С. М. С. и И. В. С., на основание чл. 108 ЗС.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба ответницата. Относно предпоставките за касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ищците считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По предявения иск за ревандикация на земеделска земя, възстановена в полза на ищците като наследници на починалата на 30.12.1963 г. В. С. К. с решение на поземлената комисия № 518 от 15.06.1998 г., ответницата е противопоставила възражение, че имотът е бил предоставен на праводателя й С. Г. Д. за ползване по реда на постановление на М. съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, след което й бил дарен с н. а. № 58 от 2006 г.
Въззивният съд приел, че ищците са доказали идентичност на възстановения имот с притежавания от наследодателката им, придобит от нея въз основа на публично нотариално завещание от 17.05.1945 г., а от завещателя – неин съпруг, въз основа на изтекла придобивна давност в срока по чл. 34 от Закона за давността /отм./, според показанията на разпитаните по делото свидетелки. Изводът е формиран въз основа заключенията на едноличната техническа експертиза, от които се установява, че описаният в завещанието имот е идентичен с имот пл. № 7069 по кадастрален план “Крайбрежието” от 1956 г., и съответно с възстановения, тъй като с решение № 518 е възстановен именно имот пл. № 7069. След като и при проведената анкета, въз основа на която е съставен помощният /комбиниран/ план на СО “Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, за собственик на имот пл. № 3558 /стар имот пл. № 7069/ е записана В. С. К., то са налице поредица косвени доказателства, които обосновават единен извод за идентичност между завещания и възстановения имот. Записването в разписния лист към плана от 1956 г. на друго лице за собственик на имот пл. № 7069 не е подкрепено с доказателства за възникнало в негова полза право на собственост и представлява единично, изолирано от останалия доказателствен материал косвено доказателство за собственост в лицето на субект, различен от наследодателката на ищците. Затова то не е кредитирано от въззивния съд, който и не е споделил крайния извод на тричленната техническа експертиза /дала заключение при едни и същи фактически данни/ за липса на идентичност. Завещателят е починал в началото на 1963 г. и доколкото не се твърди и установява да е имал друго имущество, завещанието се явява универсално и придава на съпругата му качеството наследник съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН с право на възстановяване на собствеността върху имот пл. № 7069 по плана от 1956 г.
По възраженията на ответницата въззивният съд приел, че не е установено в полза на С. Г. Д. да е предоставено право на ползуване по реда на ПМС № 21 върху спорния имот, и не е доказано в имота да е имало сграда към 01.03.1991 г., предназначена за постоянно или временно обитаване.
Въз основа на горното въззивният съд заключил, че ответницата упражнява фактическа власт върху спорния имот, който е идентичен с възстановения, без наличието на противопоставимо на ищците правно основание за това, с оглед на което искът за ревандикация е уважен.
Жалбоподателката счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на първоинстанционното решение по въпроса дали индивидуализацията на земеделска земя може да бъде извършена на основание план, изготвен след нейното отнемане и коопериране, и въз основа на показания на свидетели, които твърдят, че от 5-7 годишна възраст имат впечатления за владение, площ и граници на имота. Не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила – т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Жалбоподателката не сочи други противоречиви решения, нито е приложила такива към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в уточняващата молба към същото жалбоподателката е поставила следните въпроси: 1. ако ищците по иск с правно основание чл. 108 ЗС разполагат с изготвен преди отнемането писмен акт, установяващ техни или на наследодателя им права върху имот с посочени в акта съседи /граници/, възможно ли е да се установява идентичност на имота по писмения акт с имота, предмет на иска, само на основание данните по изготвен за нуждите на земеделската реституция помощен кадастрален план, по който собствеността на имотите е определена чрез анкета; възможно ли е да се установява идентичност на основание план, изработен след коопериране на земите. и 2. ако с решението си реституционният орган е възстановил правото на собственост върху спорния имот на едно лице, а входа на съдебното производство се съберат доказателства и се установи, че собственик към момента на отнемането на имота е друго лице, следва ли от това, че реституционното решение е законосъобразно; 3. допуска ли съдът процесуално нарушение, когато приема за установени обстоятелства, за които няма изрични твърдения на страната и въз основа на приетото постановява своето решение. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, а правната уредба по тях е непълна и неясна, което обуславя наличие на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че ищците са доказали правото на собственост на своята наследодателка, включително и относно идентичността на имота преди внасянето в ТКЗС с предмета на иска. Съпоставил е описанието към 1945 г. в писмения акт – завещание, и записванията по разписния лист към кадастралния план от 1956 г. за имот пл. № 7069 и съседите му /допълнителните заключения на л.л. 127 и 164-165 от първоинстанционното дело/. След съпоставянето и обсъждането на доказателствата съдът е достигнал до извода, че имотът, описан в завещанието, е идентичен с имот пл. № 7069 по КП от 1956 г., съответно с възстановения с решение № 518/1998 г. Записването на имота като собствен към момента на кооперирането на друго лице е обсъдено като изолирано доказателство, което не променя извода за принадлежността му към имуществото на завещателя. Евентуалната неправилност на тези изводи касае преценката на събраните по делото доказателства за правото на собственост и идентичността на имота и съставлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не неточно прилагане на закона по смисъла на разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Като довод по правилността на обжалваното решение следва да се прецени и твърдението за приети за установени обстоятелства, за които няма изрични твърдения на страната.
Доколкото е установено, че на наследодателката на ищците са завещани всички имоти, притежавани от нейния съпруг, действието на универсалното завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/ правилно е зачетено – т. 3 на ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.
Не се навеждат доводи и не се разкрива да е налице неясна или непълна правна норма, приложима към разглеждания случай, да липсва съдебна практика или да е формирана такава практика, която следва да се изостави.
В обобщение, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени от тях разноски в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 82 от 15.01.2010 г. по в. гр. д. № 1030/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: