4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
С., 24.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В.а
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 577/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1455 от 18.11.2009 г. по в. гр. д. № 1539/2009 г. на Варненския окръжен съд в сила е оставено решение № 112 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 194/2008 г. на Провадийския районен съд, с което Х. И. Х. е осъден да предаде на В. И. Н., Софийска Х. Н., В. В. Н. и Г. А. Н. владението на 7 кв. м. реална част от перално помещение, цялото с площ 18 кв. м., находящо се в западната част на жилищна сграда в УПИ III-1532 от кв. 98 по плана на гр. П., с подробно описано местоположение.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника, който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответниците по касация – ищци по делото, В. В. Н. счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, останалите не са подали писмени отговори.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че ищците са установили чрез договори за покупко-продажба, сключени с н. а. № 7/1998 г. и н. а. № 74/2007 г., придобиването на отделни етажи от жилищната сграда, както и на ? ид. ч. от пералното помещение в същата. Спорната реална част от вещта е във владение на ответника, съобразно направеното от него признание по делото. Не е установено правно основание за това владение, тъй като ответникът не е доказал противопоставими на ищците права, придобити на основание давност и наследствено правоприемство от И. Х. И., починал на 24.06.2007 г. С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 54/1996 г. наследодателят на ответника придобил идеална част от мястото, ведно с първия етаж от жилищната сграда, избено помещение и половината от пералнята в мазата, но този имот бил продаден от купувача и съпругата му с н. а. № 31 от 08.06.2007 г. на Н. С. Т.- праводател на Г. П. Н., който от своя страна се разпоредил с него в полза на ищеца В. Н., по време на брака му с ищцата С. Н.. Преди 1984 г. наследодателят на ответника не е притежавал права върху самостоятелен обект на собственост в жилищната сграда, ето защо дори и да е упражнявал владение с начало 19.04.1984 г., когато бил сключен писмен договор, с нотариална заверка на подписите, за замяна на обслужващи помещения, той не е могъл да придобие собствеността по давност върху пералното помещение, което не съставлява самостоятелна вещ. След 1996 г. е допустимо придобиването чрез посочения способ само на половината от помещението, тъй като останалата част, предмет на покупко-продажбата, И. Хр. И. е притежавал на валидно правно основание. По делото обаче липсват доказателства той и съпругата му М. Г. И. да са променили намерението си и да са започнали да владеят частта като своя, което да е доведено до знанието на другия съсобственик.
В изложението за допускане на касационно обжалване се посочва, че въззивният съд не е обсъдил внимателно представените писмени доказателства, за да извлече точния им смисъл и правилно да установи спорните факти и неправилно е приел, че липсват доказателства към 19.04.1984 г. наследодателят на касатора да е притежавал право на собственост върху жилищен обект – по делото е приложен н. а. № 101, т. II, дело № 624 от 30.09.1983 г., а в последствие през 1984 г. е извършена замяна на избени помещения.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК и не са относими към правилността на решението. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай касаторът е развил съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила при обсъждането и преценката на събраните доказателства и разясняване на действителните права и отношения между страните, които по същество се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Те имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Касаторът твърди и, че в противоречие с константната съдебна практика са решени въпросите за допустимостта да се придобие по давност избено помещение в сграда, в която страната притежава жилище; за възможността сънаследник да придобие по давност сънаследствен имот, ако го е владял само за себе си, отблъсквайки владението на своите сънаследници; следва ли съдът служебно да следи за наличието на кратка придобивна давност. Представя съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд: р. № 2109 от 22.09.1965 г. по гр. д. № 1370/1965 г.; р. № 546 от 22.05.1991 г. по гр. д. № 332/1991 г.; р. № 636 от 04.12.2003 г. по гр. д. № 144/2003 г., р. № 216 от 05.04.2002 г. по гр. д. № 657/2001 г., всичките на I-во г. о.; р. № 1266 от 07.07.1995 г. по гр. д. № 1439/1994 г. на IV-то г. о. и р. № 1049/08 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 5016/2007 г. на V-то г. о.
В разглеждания случай по принципния въпрос за основателността на въведеното от ответника правопрекратяващо възражение – придобиването по давност на спорното помещение, изложените от въззивния съд съображения не противоречат на приетото в трайната съдебна практика по приложението на посочения придобивен способ. Правният извод за неоснователността на това възражение е резултат от решаващата дейност на съда. Действително, въззивният съд не е съобразил представения н. а. № 101/1983 г., с който И. Хр. И. е придобил самостоятелен тавански етаж, ведно с южно избено помещение, което впоследствие заменил с праводателя си Ц. П. Шошански с писмен договор от 19.04.1984 г., като получил “трите отделения от мазата, намиращи се от северозападната страна на къщата”. Дори да се приеме, че едно от тях е спорното перално помещение като част от цялото от 18 кв. м., договорът не е породил вещнопрехвърлителен ефект поради липса на изискуемата от чл. 18 ЗЗД форма – нотариален акт, а и изразената от страните-заменители воля е формулирана по начин, който не дава основание да се приеме с категоричност към каква правна последица е насочен договорът – придобиване право на ползуване, или разпореждане, макар и не в законоустановената форма, което да постави начало на давностно владение. В тази насока следва да се има предвид, че с н. а. № 54/1996 г. Цв. Шошански, действащ и като пълномощник на К. Ц. А., са продали на И. Хр. И. освен идеална част от дворното място и първия жилищен етаж, и половината от пералнята в мазата. Следователно, и двете страни по договора за замяна явно са считали вещта собствена на продавача, което е обективирано и в договора за покупко-продажба.
С оглед на всичко изложено, основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил още, че въззивният съд не е обсъдил възражението за липса на индивидуализация на спорната вещ: тя не е индивидуализирана като годен обект на правото на собственост; в исковата молба е поискана ревандикация на идеални части и без изменение на иска решението има за предмет ревандикация на реална част; липсва съдебна практика по въпроса и е налице неясна норма, на която следва да се даде тълкуване – допустимо ли е решаващият съд да индивидуализира имота, за който се иска ревандикация.
Въпросите относно индивидуализацията на спорната вещ насочват към оплакване за недопустимост на постановеното решение. Видно от исковата молба, претендира се предаване на владението на 7 кв. м. в северозападната част на пералното помещение, преградени от ответника с приспособена врата, която и заключва. Въззивното решение съответства на така заявеното искане и описание на вещта, като е постановена ревандикация на реална част от помещението. Индивидуализацията на обектите, предмет на исковете за ревандикация, е част от въпросите, свързани с редовността на исковата молба и валидното упражняване на правото на иск. Правните норми, които ги уреждат, не са неясни, а приложението им не създава затруднения в съдебната практика, поради което и не се констатира наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1455 от 18.11.2009 г. по в. гр. д. № 1539/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: