Решение №912 от 20.10.2010 по гр. дело №346/346 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
С., 20.10. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:Добрила В.а
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 346/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 669/2008 г. на Д.кия окръжен съд е отменено решение № 48 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 121/2007 г. на Балчишкия районен съд и са отхвърлени предявени от И. А. И. искове за делба на дворно място и жилищна сграда в с. Пряспа, община Б., за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на имота до размер на ? ид. ч. от прехвърленото, сключен с н. а. № 144/2006 г. и искане за отмяна на н. а. № 52/2006 г. до размер на ? ид. ч. от описания в него имот.
Срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от адвокат В. Г. от АК гр. Д. като пълномощник на И. А. И., Г. Ж. Ж. и М. Ж. Ж.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК по приложението на чл. 120 ЗЗД във връзка с действието на придобивната давност, и по въпроса за предпоставките, при които следва да се приеме принадлежността на даден имот към имуществото на наследодателя при иск за делба на съсобствен имот на основание наследствено правоприемство.
От ответниците Е. Г. А., П. Д. Е. и В. Д. А. считат, че касационната жалба е неоснователна, В. Е. не е взел становище.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване са налице по следните съображения:
Въззивният съд приел, че не е доказана съсобственост на основание наследствено правоприемство от А. Д. С., починал в 1996 г., който, макар да е записан за собственик в разписния лист към плана от 1950 г., не се е позовал приживе на осъществявано от него владение чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, предявяване на иск за собственост или противопоставяне на възражение по предявен срещу владелеца собственически иск. Затова позоваването на посоченото придобивно основание след смъртта на наследодателя от негов наследник- ищцата, е ирелевантно. Ирелевантни са и декларирането от другия наследник и първоначален ответник Д. А. С. /починал в хода на делото/ през 1998 г. на спорния имот като наследствен, и по-късното му снабдяване с нотариален акт по наследство и давностно владение № 52 от 17.07.2006 г. Не е установено и придобиване чрез одворяване по реда на ЗУСНИЮД от 1942 г. или действалите преди него наредби за земите на преселниците от С. Добруджа.
По отношение на съделителите Г. и М. Ж. – деца от предходен брак на втората съпруга на А. Д. С., съдът приел, че те биха имали права върху имота в случай на придобиване на собствеността по давност от А. Д. С. по време на брака му с майка им П. М. С.. Това не е установено с оглед възприетото становище, че придобивната давност няма автоматично действие, а поражда такова само след изрично позоваване от самия владелец.
Тъй като не е доказана съсобственост на основание наследствено правоприемство, за неоснователни са приети и исковете по чл. 76 ЗН, предявени по повод разпореждането от Д. и Е. А., които с н. а. № 144 от 18.08.2006 г. продали имота на своята дъщеря П. Д. Е., по време на брака й с Е. В. Е., и искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка.
С решение № 781 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 3580/2008 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че независимо от липсата на титул за придобивния способ на наследодателя – придобивна давност, след смъртта му е възникнала съсобственост на основание наследяване. Тъй като разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение, е в обратен смисъл, то е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 120 ЗЗД от гледна точка действието на придобивната давност. Вторият поставен от касаторите въпрос съставлява довод за неправилност на въззивното решение, който следва да се обсъди при разглеждането на касационна жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 669/2008 г. на Д.кия окръжен съд.
Указва на касаторите И. А. И., Г. Ж. Ж. и М. Ж. Ж. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 40 /четиридесет лв./ лева всеки един, и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top