Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
София, 29.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 451/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./
С решение № 181 от 7.08.2007 г. по гр.д. № 3/ 2006 г. на Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, е отхвърлен иска, предявен от С. Д. И. от с. Б. против Г. С. Г. за заплащане на сумата 22 400 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в имота на ответника.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение от 30.06.1998 г. по гр.д. № 5726/ 1995 г. на Софийски районен съд ищцата е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Г. С. Г. владението на дворно място от 800 кв.м., представляващо имот пл. № 989 по плана на с. Б., м. “В”. Имотът е със статут на земеделска земя, бивша собственост на С. Г. и възстановен на ответника като негов наследник с решение на поземлената комисия. Независимо от това данните по делото са, че наследодателят на ответника е ползвал лично имота си, а през 1968 г. отстъпил част от него на ищцата, която построила в мястото жилищна сграда, със съгласието и без противопоставянето на собственика. Ищцата не е успяла да докаже, че е придобила имота по давност, поради което е осъдена да го предаде на настоящия собственик.
С предявения иск се търси обезщетение за сградата, която съставлява подобрение върху имота на ответника и увеличава неговата стойност. Правното основание на иска е чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, като се твърди, че ищцата има правата на владелец, приравнен на добросъвестния, тъй като подобренията са извършени със съгласието на собственика. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че се касае за незаконно строителство, което подлежи на премахване. Позовал се е и на П. № 6 на Пленума на ВС от 1974 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск.
Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че поради незаконния характер на строителството то не увеличава стойността на имота и за него не се дължи обезщетение по чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС. Не са спазени и указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона, дадени при първото разглеждане на делото, както и тези, съдържащи се в ППВС № 6/ 74 г. относно подобренията.
По делото не е спорно, че сградата представлява незаконен строеж в имот, който не е бил включен в регулацията, а понастоящем е отреден по плана на вилната зова за озеленяване. След като сградата е строена без отстъпено право на строеж върху чуждия имот, строителни книжа и архитектурен проект, по силата на приращението тя е собственост на ответника, който е собственик и на земята след възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ. Не е спорно по делото, че ищцата е владяла имота с намерение да го придобие по давност, поради което при построяване на сградата тя има качеството на недобросъвестен владелец, приравнен на добросъвестния, тъй като строежът е извършен със знанието и непротивопоставянето на собственика. Макар и да подлежи на премахване, сградата и досега съществува и по тази причина обективно увеличава стойността на имота. Ответникът като собственик на терена не е поискал премахване на сградата чрез предявяване на негаторен иск по чл.109 ЗС, нито е предявил ревандикацонния иск за земята заедно с приращението върху нея. Само поради обстоятелството, че не е заявил сградата за узаконяване не може да се направи извод, че тя обективно не съществува и не увеличава стойността на имота му. Като собственик на присъдения му недвижим имот той го получава с една постройка / вилна сграда/ върху него, която очевидно го прави по- скъп и това налага уреждане на икономическите отношения с извършителя на подобрението с цел отстраняване на настъпилото неоснователно обогатяване. Като се има предвид, че подобрителят има правата по чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС той следва да получи като обезщетение увеличената стойност на имота, която съгласно последната техническа експертиза се равнява на 44 000 лв.- пазарната цена на сградата, с която се увеличава и цената на целия имот. Съгласно т.7 от ППВС 6/ 74 г. когато собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е възможно премахването му. По тези съображения на ищцата следва да се присъди не пълната увеличена стойност на имота, а сумата 22 400 лв., като обезщетението се намалява поради възможността сградата да се премахне предвид издадената заповед за това по чл.160 ЗТСУ / отм./ и липсата на данни за последващо узаконяване на обекта. На ищцата се дължи заплащане и на направените досега разноски по делото за всички инстанции в размер на 353 лв. Лихва върху главницата не се присъжда, тъй като не е направено искане.
По изложените съображения и на основание чл.218 и ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 181 от 7.08.2007 г. по гр.д. № 3/ 2006 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Г. С. Г. от гр. С., ж.к. “Д” бл.39- 40, вх.12, ет.3, ап.197 да заплати на С. Д. И. от с. Б. сумата 22 400 лв., / двадесет и две хиляди и четиристотин лв./, представляваща обезщетение за извършени подобрения в имота на ответника, както и разноски по делото в размер на 353 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: