Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
София, 29.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова и с участието на прокурорът от ВКП Раева
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 870/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г.
С решение № 991 от 31 август 2007 г. по гр.д.-№ 145/ 2005г на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Й. С. П. против М. на в. р. на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправомерни действия на служители на ответника.
С решение № 248 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 457/ 2007 г. на Варненски апелативен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено като постановено по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по действителното правно основание на иска, заявено с исковата молба, а именно по чл.49 ЗЗДД..
Ищецът е подал к. жалба срещу решението на въззивния съд, като с поддържа, че правилната квалификация на спора е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като М. на в. р. е част от изпълнителната власт и служителите му извършват административна дейност. Моли за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на иска по същество.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищецът е бил издирван за извършени от него тежки престъпления- опит за убийство, грабежи, кражби и др., като е бил задържан на 17.01.2001 г. от служители на МВР в бунгало до Д. манастир, а след това транспортиран до Г. и В. Твърди в исковата молба, че по време на пътуването и престоя в РДВР В. бил подложен на физически и психически тормоз от служителите на МВР, които му нанесли побой, от което претърпял неимуществени вреди и претендира обезщетение на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
За да обезсили решението, постановено по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въззивният съд е изложил съображения, че действията на служителите от МВР, които са описани поименно в исковата молба, не представляват по естеството си административна дейност и затова не е налице основание за ангажиране отговорността на МВР по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Приел е с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и посочването на конкретните длъжностни лица, които според ищеца са му причини вредите, че се търси отговорност по чл.49 ЗЗД и върнал делото за разглеждане на това правно основание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Същественият по делото въпрос е дали действията, по повод на които на ищеца са причинени твърдяните от него неимуществени вреди представляват административна дейност, за която, ако тези действия са незаконни, следва да се ангажира отговорността на М. на в. р. по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. От данните по делото е установено, че задържането на ищеца е във връзка с образувано предварително производство срещу неизвестен извършител и с оглед на данните за установено авторство на престъпленията в негово лице. В този смисъл следва да се приеме, че органите на полицията са действали по нареждане на следствието и прокуратурата във връзка с осъществяване на възложените им от закона функции да извършват оперативно- издирвателна дейност и дейност по разкриване и участие в разследване на престъпленията- чл.59, ал.1 от Закона за министерство на в. работи- Д.в. бр.122/ 1997 г., като във връзка с осъществяване на тези функции могат да задържат лица, които са извършили престъпление- чл. 70, ал.1, т.1 от същия закон. В случая задържането на ищеца е и във връзка с налагането на мярка за неотклонение “З”, поради което като цяло следва да се приеме, че не се касае до административна дейност в същинския смисъл на думата, а дейност по провеждане на наказателното производство във връзка с извършени от ищеца престъпления. Действително М. на в. р. е в системата на изпълнителната власт, но съгласно т.10 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС когато действията на администрацията се осъществяват по нареждане на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ако тези действия са незаконни. Ако отделни длъжностни лица са извършили неправомерни действия, отговорността на съответния държавен орган може да се реализира по общия ред- чл.49 ЗЗД, а не чрез специалния закон за отговорността на държавата. Фактическият състав на двата вида отговорност се различава по някои от елементите си, поради което въззивният съд правилно е върнал делото на първоинстанционния съд с оглед осигуряване разглеждането на предявения иск от три съдебни инстанции.
По изложените съображения доводите в жалбата относно разграничението между съдебната и изпълнителната власт и белезите, по които трябва да се определи дали дадена дейност е административна са неоснователни, тъй като само факта, че даден орган е в системата на изпълнителната власт не е достатъчен, за да се приеме, че всички действия на служителите му съставляват административна дейност, която ангажира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248 от 20.12.2007 г., постановено по гр.д. № 457/ 2007 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Председател:
Членове: