О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 27.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 496/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 252 от 2.04.2007 г. по гр.д. № 519/ 2005 г. на районния съд гр. Ц., оставено в сила с решение № І* от 4.03.2008 г. по гр.д. № 790/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от Д. К. Д., между които определящ е искът за признаването му за собственик на 1/24 ид. ч. от два недвижими имота- имот № 0* и имот № -* с площ по 5988 кв.м, находящи се в землището на гр. Ц., м. Янов егрек”. Исковете са предявени срещу ползващите се от земеделската реституция на същите имоти К. Г. Х. и М. Д. Б. , както и спрямо техните частни правоприемници.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон относно извода на съда, че ответниците са придобили по давност припадащите му се 1/36 ид. ч. от възстановените имоти. Като основания за допускане на жалбата до разглеждане се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата както относно нейната допустимост, така и по основателност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че имотите са принадлежали на К. К. , а са възстановени в полза на живите й наследници към момента на постановяване на решението на поземлената комисия, а именно дъщеря М. Б. и син Г. Д. К. , който впоследствие е починал и оставил за наследник дъщеря си К. Г. Х. ответник по исковете. От данните по делото е видно, че К. К. е имала и трети син- П. , който е починал през 1977 г., без деца и оставил за наследници само съпругата си Р. , сестра М брат Г. Ищецът е наследник на съпругата на П. Р. , по линията на нейния брат А се явява негов правнук. Поддържал е, че в това качество е имал наследствени права и спрямо възстановеното имущество, с което обосновава правния си интерес от предявените искове, определящ от които е този по чл.97, ал.1 ГПК. Съобразявайки данните за кръга на наследниците, степента на родство и разпоредбите на Закона за наследството, както и ТР № 1/98 г. относно приложението на тези разпоредби при наследство, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, въззивният съд е определил, че ищецът е придобил по наследство 1/36 ид. ч. от имотите, възстановени като бивша собственост на К. К. Към настоящия момент обаче е изгубил и тези права, тъй като е прието, че другите наследници са придобили по давност неговата част от имотите в резултат на давностно владение, продължило повече от десет години след възстановяване на имотите от поземлената комисия и въвеждането им във владение, което е станало през 1993 г.
По съображения, че ищецът не е собственик са отхвърлени и другите предявени от него искове.
Според изложението и данните по делото съществен за спора е въпросът дали другите наследници на К. К. след възстановяване на имота са придобили по давност и идеалните части на ищеца. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на първото основание представя решения на различни състави на ВС и ВКС относно придобивната давност при условията на съсобственост.
Като съобрази мотивите към обжалваното решение, с които се обосновава извода, че ответниците са придобили по давност извън своите части, припадащи им се по наследство и частта от 1/36 ид. ч., притежавана от ищеца, и ги съпостави с представените решения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че делото е решено в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. В представените решения се коментира при какви условия един от сънаследниците или съсобствениците и с какви действия може да започне да владее и частите на другите съсобственици като свои и да ги придобие по давност. Набляга се на изискването, че това променено намерение трябва да е манифестирано и да се изразено чрез такива действия, които по несъмнен начин да са достигнали до знанието на другите наследници. В този смисъл и ръководейки се от същото принципно разбиране е подходил и въззивният съд, като неблагоприятният за касатора резултат не се дължи на несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд, а на изводите, направени при обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и събраните доказателства.
Не е налице и основание за допускане на жалбата по чл.280, ал.1, т.3 ГП, тъй като въпросите за придобивната давност, която се упражнява между съсобственици, са едни от най- честно разглежданите в съдебната практика по вещни искове, няма неяснота или непълнота в правните норми, което да налага допълнително тълкуване или преосмисляне на съдебната практика. В рамките на две съдебни инстанции са събрани необходимите доказателства и са направени съответните правни изводи, поради което не е оправдано с оглед на критериите по чл.280, ал.1 ГПК по спора да се произнася и Върховният касационен съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от Д. К. Д. от гр. С. против въззивно решение № І* от 4.03.2008 г. по гр.д. № 790/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Осъжда Д. К. Д. от гр. С., ул.”Н” № 29, ет.2, ап.7 да заплати на Д. Г. Б. и Н. Г. К. разноски по делото за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: