О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 24.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4650/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 77 от 4.03.2008 г. по гр.д. № 801/ 2007 г. по описа на Смолянски районен съд, оставено в сила с решение № 371 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 396/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. К. от с. М. с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГ за признаване правото като наследник на К. Д. Ц. да й бъдат възстановени 1/3 част от 22 дка гора, находяща се в ревир „М”, землището на с. М., Смолянска община.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Относно допустимостта на касационното производство навежда доводи, че решението противоречи на практиката на съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК по съществения материалноправен и процесуален въпрос относно доказателствата, с които следва да се установи правото на собственост на горите. Представя решения на Смолянски окръжен и Смолянски районен съд в подкрепа на твърдението, че е налице противоречива съдебна практика.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е наследник на К. Д. Ц. , починал през 1930 г. Той е един от тримата братя Ц, И. и К. , за които в С. на съпритежателите на ревира „М” в землището на с. М. е отбелязано, че притежават 22 дка гора от този ревир. Списъкът е съставен през 1938 г., поради което съдът приел, че той не може да се отнася и за брата К. , който е починал осем години по- рано. Приел е също така, че ако имотите са били притежание на този брат, трябва одържавяването им да е било извършено в лицето на неговите наследници, каквито данни по делото не са представени и по тази причина отхвърлил иска.
Същественият материалноправен и процесуален въпрос, по който се е произнесъл съдът е с какви доказателства трябва да се установи притежанието на г. преди тяхната национализация, за да е налице основание за възстановяването им и в чие лице следва да се установят тези обстоятелства. В настоящия случай съдът е приел, че след като наследодателят на ищцата е починал през 1930 г. имотите не биха могли да са отчуждени от него, както и че принадлежността на правото на собственост следва се провери към момента на национализацията на г. спрямо неговите наследници. По тези съображения е направил решаващия извод, че записването по списъка на съпритежателите на името на братя Ц не установява собствеността на третия починал брат, който е наследодател на ищцата.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не се потвърждава твърдението на касаторката, че по въпроса за доказателствената стойност на т.н. “списъците на съпритежатели” е налице противоречива съдебна практика. Както в решението, което е предмет на касационно обжалване, така и в представените решения на различни състави на Смолянски районен и окръжен съд се приема, че по начало такива списъци са годно доказателство за установяване правото на собственост, тъй като попадат сред писмените доказателства, примерно изброени в чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Общото становище по всички решения обаче е, че тези списъци са само едно от възможните доказателства и затова следва да бъдат обсъждани съвместно с останалите представени от страните писмени доказателства, като се съпоставят всички налични данни и да се преценят с оглед действащото законодателство за деклариране на имотите и законите, с които е извършено национализиране на горите. В настоящия случай съдът е обсъдил записването наред с данните, че един от братята е починал през 1930 г. и поради липсата на доказателства, обясняващи защо имотите продължават да се записват на името на тримата братя е направил извод за недоказаност на иска по отношение частта на наследодателя на ищцата. Следователно отхвърлянето на иска не е в резултат на противоречива съдебна практика по съществения материалноправен и процесуален въпрос, поставен от касаторката, а се дължи на изводите, направени от съда при обсъждане на доказател000ствата по делото, върху които съдът е изградил вътрешното си убеждение по твърдяните факти. Това показва, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на К. К. К. от с. М. против въззивно решение № 371 от 4.07.2008 г., постановено по гр.д. № 396/ 2008 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: