О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 04.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1402/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 7.04.2009 г. по гр.д. № 694/ 2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-в състав ответникът Ч. К. от гр. С. е осъден на основание чл. 76 ЗС да предаде на Х. Н. , И. К. и Я. К. едно таванско помещение, прилежащо към апартамент № 7 в гр. С., ул.”И”, № 31, както и да им заплати разноски по делото в размер на 230 лв.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за неправилно, необосновано и постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане и поставя като съществен за делото въпросът относно това кога е налице отнемане на владението по скрит начин.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че ищците обитават апартамента по силата на устно споразумение с ответника предвид родствената им връзка и други лични и имуществени отношения. Към изследвания период в апартамента е живеела само дъщерята Т. К. , заедно със свидетеля Р, а ищците пребивавали там само когато се връщат в България през ваканцията, тъй като живеели и учели в И. и П. становено е, че по време когато от апартамента отсъствали и Т. К. и свидетелят Р, ответникът поставил метална врата пред входа на жилището, така че ги лишил от възможността да влизат в него. С оглед на тези данни съдът приел, че е налице отнемане на държането, което ищците са имали върху имота, и че това е станало по скрит начин, по смисъла на чл.76 ЗС и затова уважил предявения иск.
При тези данни ответникът е формулирал материалноправния въпрос за приложението на чл.76 ЗС в смисъл “дали е налице отнемане по скрит начин, когато държателят на имота или друго лице, което има достъп до същия имот- в случая свидетелят Р е присъствал при монтиране на металната врата, чрез което действие е осъществено отнемане на владението”. При поставяне на въпроса касаторът включва условието, че държателят е присъствал при извършване на действията, чрез които се отнема владението или държането на един имот, като се препятства достъпа до него. Така формулиран въпросът е некоректен и неправилно зададен, тъй като от данните по делото е установено и въззивният съд е приел съвсем друга фактическа обстановка, а именно че поставянето на металната врага е станало в отсъствието на Т. К. и св. Р, при което положение е безспорно, че е налице отнемане на владението по скрит начин, непозволяващ извършеното да стане достояние на държателите, т.к. свидетелят е бил в командировка извън София, а Т. К. в този момент също не е живеела в апартамента. В този смисъл решението на въззивния съд съответства на разбирането, застъпено в съдебната практика и теорията за приложението на чл.76 ЗС когато нарушението е извършено по скрит начин и затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е допустимо освен това в производството по чл.288 ГПК да се разглеждат въпроси за правилността на фактическите изводи на съда, тъй като те имат отношение към касационните основания за обжалване по чл.281 ГПК, а не по допустимостта на самото обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7.04.2009 г. по гр.д. № 694/ 2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-в състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: