О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 15.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1540/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 440 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 263/ 2009 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от С. Д. , Е. Б. , С. М. , Е. З. , Р. З. и Н. З. против Х. А. Д. , М. Х. и К. Х. Д. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС ищците са били собственици на ливада от два дка в м. “Б” или м. “К” в землището на с. М..
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Считат, че събраните доказателства установяват претенцията им, но съдът не ги е преценил правилно и е направил необосновани изводи относно притежанието на имота, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон с отхвърляне на предявения иск.
Относно допустимостта на обжалването се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочат за съществен за делото материалноправния въпрос за собствеността на имота към минал момент- образуването на ТКЗС. По делото били противопоставени правата на две групи собственици, но съдът решил неправилно този правен спор, което според касаторите обуславя необходимостта от допускане на касационен контрол. Твърди се, че решението противоречи и на практиката на ВКС, изразена в ТР № № 1/ 97 г., но не се конкретизира в какво се изразява това противоречие.
Ответниците оспорват жалбата, като поддържат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането й до разглеждане. Намират жалбата за неоснователна и по съществото на оплакванията.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на Г. З. С. , който е притежавал ливада от около 2 дка в землището на с. М., м. “Б”. Поддържали са, че част от тази ливада с площ 985 кв. м. неправилно е възстановена на ответниците и това е било предмет на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че събраните по почин на ищците доказателства не установяват владението на имота преди образуването на ТКЗС да е упражнявано / следователно да е придобита и собствеността/ в граници, които включват и спорната част. Липсват писмени доказателства /картен материал/ за тези граници, а те не се установяват и от заключението на назначените по делото технически експертизи.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че въпросът за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС е съществен за делото, тъй като това съставлява и предметът на правния спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. От представеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не може да се направи извод, че е налице някое от основанията за допустимост на касационното обжалване, а те трябва да съществуват кумулативно с първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Развитите в изложението доводи са свързани с оплаквания за неправилност на решението, необсъждане на доказателствата по делото и необоснованост на изводите на съда, които съставляват основания за касационно обжалване на решението и биха могли да се обсъждат само ако жалбата се допусне до разглеждане. Предпоставките за допускане на касационно обжалване и тези за касационна отмяна на решението са различни и не се дублират. Само по себе си обстоятелството, че предмет на спора е правото на собственост, което е конституционно защитено право, не е достатъчно, за да се приеме, че жалбата подлежи на разглеждане, тъй като такъв критерий в закона не е поставен. Основанията за допускане на касационното обжалване са посочени в трите хипотези на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като наличието на която и да е от тях следва да се обоснове с конкретни обстоятелства, съдържащи се в делото. Това се отнася и до основанието по т.3, което е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти в правните норми, както и за случаите, когато съдът се произнасяне по даден правен спор за първи път или изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Изложените от касаторите съображения се свеждат до твърдението, че спорът е решен неправилно, но това не е основание за допускане на касационно обжалване. Не е посочено и в какъв смисъл решението противоречи на ТР № 1/ 97 на ОСГК на ВКС, което е постановено по конкретни въпроси от практиката на съдилищата по прилагането на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение и затова настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 263/ 2009 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Д. от с. Г., Е. Г. Б. от гр. Г., С. И. М., Е. И. З., Р. К. З. и Н. Г. З. от с. М. да заплатят на Х. А. Д. от с. М. разноски за делото за това производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: