О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 17.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 15/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 133 от 4.08.2008 г. по гр.д. № 187/2008 г. на Разградски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция и след отмяна на решението на първоинстанционния съд е допуснато да се извърши делба между Д. Н. Т. на съсобствения им недвижим имот, представляващ дворно място с две жилищни сгради и масивна постройка на допълващо застрояване, означен като поземлен имот № 4* по плана на гр. К., при дялове 1/6 ид. ч. за Д. С. и 5/6 ид. ч. за Г. Н. Т..
Г. Т. е подал касационна жалба срещу решението на въззвния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, тъй като противопоставя възражение, че е придобил частта на ищцата по давност и по този начин е станал е единствен собственик на имота.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя като съществени процесуални въпроси дали е редовна искова молба за делба, в която имотът не е описан според актуалното му състояние по плана и дали съдебното решение, с което служебно се дава актуализирано описание на имота е допустимо К. материалноправен въпрос формулира този за приложението на чл.79 ЗС. Счита, че разглеждайки жалбата, ВКС ще се произнесе по тези въпроси, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид създаването на задължителна практика по приложението на института на придобивната давност
Ищцата оспорва касационната жалба по основателност и относно наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е допустима жалбата на това основание е необходимо съдът да се е произнесъл по въпрос, по който законът не дава пълна и ясна регламентация и се налага тълкуването му, или съдебната практика се нуждае от допълване или коригиране поради промяна в законодателството или по други причини.
В настоящия случай е налице съсобственост, възникнала по силата на наследяване, като ищцата е дъщеря от предишен брак, а ответникът- преживял втори съпруг на Т. К. Т. починала през 1994 г., на която ответникът преживе бил прехвърлил 1/3 ид. ч. от собствения си имот. Делото за делба е заведено през 2007 г., при което ответникът противопоставил възражение, че след смъртта на съпругата си отново придобил по давност дарената 1/6 ид. ч., която е наследствената част на ищцата в имота / останалата 1/6 ид.ч. ответникът е получил като наследник на съпругата си/. Представил е доказателства- свидетелски показания, че през този период от време само той упражнявал фактическа власт върху имота и не допускал в него ищцата. За да приеме, че имотът не е загубил съсобствения си характер съдът е изложил съображения, че освен фактическата власт ответникът е следвало да установи и субективната страна на владението си, а именно че владее имота с намерение да го придобие по давност като отблъсне владението на другия съсобственик, каквито доказателства той не е представил. Посочено е също така, че неизползването на имота от този съсобственик не означава, че той е изгубил правата си върху своята идеална част и те са придобити по давност от касатора.
Решението е постановено в съответствие с константната съдебна практика относно приложението на института на придобивната давност. Налице е типичната хипотеза на съсобствен имот, с твърдения на един от съсобствениците, че е придобил по давност частите на другите съсобственици. Като един от най- често използваните способи за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, включително и в разглежданата хипотеза, давността е всестранно разисквана както в теорията, така и в практиката и са изяснени всички елементи от фактическия състав на чл.79 ЗС, включително и въпросите относно субективната страна на владението. Дали е налице своене на имота и отблъскване владението на другия съсобственик се решава според конкретните обстоятелства по делото. Настоящият случай не разкрива някакви съществени отличия в това отношение, за да е оправдано разглеждането му и от трета съдебна инстанция.
Доколкото се поставят и два процесуалноправни въпроса ВКС намира, че те не са определящи за изхода на делото, още повече че нормите на ГПК относно редовността на исковата молба и на съдебното решение са ясни и не пораждат проблеми в практиката, а и по настоящото дело не е имало съмнение относно идентичността и точната индивидуализация на делбения имот.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 4* от 19.09.2008 г., подадена от Г. Н. Т. от гр. К. против въззивно решение № 133 от 4.08.2008 г. по гр.д. № 187/2008 г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Т. от гр. К., ул. “., № 4 да заплати на Д. А. С. от с.гр. разноски по делото за настоящото производство в размер на 50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: