О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 08.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1559/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 70 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 1338/ 2008 г. на Т. районен съд, оставено в сила с решение № 92 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 153/ 2009 г. на Т. окръжен съд е допуснато да се извърши делба между Н, М. Л. и П. П. на съсобствения им апартамент в гр. Т., ул.”Б”, № 5, вх. Б, ет.4 при квоти- за Н. М. 44110/ 99 832 ид. ч. и по 27 861/ 99 832 ид. ч. за другите две съделителки. Със същото решение е намалено завещателното разпореждане, направено от наследодателя Е в полза на дъщерите му М. Л. и П. П. до размера на запазената част на съпругата му Н. М. , а именно до 9 287/ 49 916 ид.ч.важено е и искането на последните да се признае участието на техния наследодателя с по- голям дял в придобиването на апартамента чрез трансформация на лични средства.
Решението на въззивния съд се обжалва от преживялата съпруга Н. С. М., която развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с приетото от съда, че наследодателят на страните е придобил лични средства и ги е вложил в закупуването на апартамента.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.272 ГПК, като твърди, че все още няма формирана константна практика на ВКС по приложението и тълкуването на тази разпоредба.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са преживяла съпруга и деца от предишен брак на общия наследодател Е. П. на делбата е придобит по време на втория брак апартамент, като са разгледани и искания за признаване на трансформация на лично имущество на наследодателя и за възстановяване на запазената част на съпругата във връзка с оставено от наследодателя универсално завещание в полза на двете му дъщери. Районният съд е разгледал всички искания и като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства е стигнал до извода, че поради влагане на лични средства участието на наследодателя в придобиването на апартамента е по- голямо от това на съпругата му, а от друга страна, че завещанието, оставено от него следва да се намали, тъй като накърнява запазената част на ищцата като преживяла съпруга. На тази база съдът е определил и квотите на страните, при които следва да се допусне делбата.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като е посочил, че на основание чл.272 ГПК изцяло споделя и препраща към мотивите на това решение. Обсъдил е само допълнително представените пред тази инстанция доказателства, като е дал и някои разяснения как са определени квотите на страните с оглед на това, че имотът е съпружеска имуществена общност, както и че има направени искания за намаляване на завещанието и за признаване на частична трансформация.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че въпросът за приложението на чл.272 ГПК действително стои по делото, но не може да се определи като съществен за неговия изход, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК във вр. с Решение № 4/ 2009 г. на Конституционния съд на РБългария. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано пред въззивния съд с оплакване за необоснованост относно изводите за наличието на трансформация на лични средства. В съответствие с т.19 от ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е изложил собствени мотиви по повод на това оплакване в жалбата, обсъдил е и новото писмено доказателство, представено пред него- сигнал до прокуратурата, а освен това, като е установил, че има съвпадение на фактическите и правни констатации с тези на районния съд, се е възползвал от възможността да препрати и към мотивите на това решение. Изложил е и допълнителни съображения относно начина на формиране на квотите. С оглед на тези данни не може да се приеме, че в конкретния случай въпросът за приложението на чл.272 ГПК попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и представлява основание за допускане на жалбата до разглеждане, тъй като не е достатъчно да се касае за нова правна норма, а следва да се изложат релевантни съображения с какво разглеждането на жалбата би допринесло за правилното й прилагане или за развитието на правото- обстоятелства, които не са залегнали в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Доводите на касатора се свеждат до твърдение за процесуални нарушения от страна на въззивния съд и необоснованост на фактическите констатации и правни изводи, които са относими към основанията за неправилност на решението по чл.281 ГПК, а не за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 153/ 2009 г. на Т. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: