О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр.София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 555 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № 1917 от 17.12.2008 г., по гр.д. № 2228/2008 г., Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение от 07.05.2008 г., по гр.д. № 1754/2007 г., на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от Г. С. Д. срещу К. А. С. , К. К. К. , К. К. К. , М. А. П. , Е. К. П. , Н. К. П. , И. Г. Р. , А. Г. Р. – К. , Д. К. Б. , Н. Д. Р. , А. Г. Х. , И. Г. Ч. , И. Т. Х. , А. Т. Р. , П. Т. В. , Е. Т. Г. , А. Н. Б. иск да се признае за установено между страните, че имотът от 3,200 дка, находящ се в землището на с. Б., местността „П”, представляващ имот пл. № 4* незатворен по обезсиления регулационен план на селото от 1947 г., преди колективизацията през 1957 г. е бил собственост на С. Г. Д. , б.ж. на с. Б., на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Пловдивският окръжен съд е приел, че на Г. С. Д. , като наследник на С. Г. Д. , (починал 1974 г.), е възстановено право на собственост върху имот от 3,200 дка, находящ се в землището на с. Б., местността „П”, област Пловдивска, представляващ част от бившия имот пл. № 4* незатворен по обезсиления регулационен план на селото от 1947 г., който при нанасяне върху картата на възстановената собственост в землището на с. Б., попада върху вече възстановени на ответниците имоти в нови реални граници с план за земеразделяне в рамките на проведени реституционни производства. Прието е, че позитивното решение на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността в реални граници на наследниците на С. Г. Д. не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като производството по издаването му е безспорно и няма пречка ищецът да търси защита на правата си в исково производство срещу ответниците, поради което има правен интерес от предявения иск.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца С. Г. Д. се легитимира за собственик на северната половина от 3,200 дка, представляваща част от бившия имот пл. № 47 по плана от 1947 г., който е бил с обща площ 6,400 дка, останал в наследство от Г. Т. Д. , която част е получена в дял чрез съдебна делба от 14.09.1948 г. Съобразявайки изложеното от вещото лице и свидетелските показания по делото, съдът е приел, че не се доказва по несъмнен начин границите на имота от 3,200 дка, находящ се в землището на с. Б., местността „П”, описани в съдебния протокол от 1948 г., да съвпадат с посочените от ищеца в исковата молба и възстановени на наследниците на С. Г. Д. , с влязло в сила решение от 27.03.2000 г. на П. комисия „Р”. Съдът е приел, че бившият имот пл. № 47, кв.19 по плана от 1947 г., с обща площ 6,400 дка, в действителност е принадлежал на общия наследодател Г, а не на С. Г. Д. , който е придобил само северната част от него чрез съдебната делба, но дори и тази част с площ от 3,200 дка не съвпада с границите на посочения от ищеца имот в исковата молба и попадащи върху имотите възстановени на ответниците в нови граници с плана за земеразделяне. При формиране на крайните изводи, решаващият състав е приел, че притежавания от наследниците на С. Г. Д. имот с делбата от 1948 г., попада в частта от бившия имот пл. № 47, в кв.19 по плана от 1947 г., с обща площ 6,400 дка, чиято граница е била незатворена от североизток, а претендираните имоти по делото са били в патримониума на Г. Т. Д. и след смъртта му и извършване на делбата на наследство, не се е паднала в дял на С. Г. Д. и не е принадлежи на наследниците му, с оглед на което е потвърдил решението на районния съд.
Касационната жалба на Г. С. Д. , чрез адвокат А, е подадена срещу постановеното решение по гр.д. № 2228/2008 г., на Пловдивския окръжен съд и съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, с изложение за нарушенията на материалния и процесуалния закон и твърдения, че разрешените материалноправни и процесуалноправни въпроси са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване решението по гр.д. № 2228/2008 г., на Пловдивския окръжен съд, тъй като разрешените материалноправни и процесуалноправни въпроси за правната стойност на решението на общинската служба по земеделие и гори, индивидуализирането на спорния имот, както и за защитата на правото на собственост в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, макар и да обуславят съдържанието на съдебното решение, не се решават противоречиво от Върховния касационен съд. Позитивните решения на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността не се ползват със стабилност, тъй като производството по издаването им, с които се иска възстановяването на права върху земеделските земи не е спорно и всеки заинтересован, чиято правна сфера е засегната от това решение, може да търси защита на правата си в исково производство. При твърдения, че преди колективизацията през 1957 г., собствеността върху бившия имот пл. № 47 по плана от 1947 г., принадлежи на С. Г. Д. , следва да се установи по несъмнен начин в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че материалното право на собственост е принадлежало на този наследодател. Споровете за материално право са преюдициални по отношение на споровете, възникнали при отказ на органите на поземлена собственост да възстановят правото на собственост върху земеделски земи, тъй като с установителния иск за собственост към предходен период, преди образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство, ще се признае правото на ищеца върху конкретен имот, след което общинската служба по земеделие ще преценява дали да измени своето решение за възстановяване на собствеността. Следователно, първо следва да се установи правото на наследодателя преди внасянето на имота в ТКЗС, по отношение на ответниците в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а в последствие общинската служба по земеделие ще съобрази дали границите на имота съвпадат с имотите възстановени на трети лица или претендирани от тях, в който смисъл са и приложените съдебни решения.
Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, по който съдилищата не са се произнасяли или са се произнесли противоречиво, както и когато наведените доводи за решаването на поставения правен спор ще доведе до различни изводи, които са от значение за развитие на правото. В конкретния случай, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос за защита правото на собственост, не се решава противоречиво от съдилищата, а представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са П. на пленума на Върховния съд, нито Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, поради което повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК).
В. от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1917 от 17.12.2008 г., по гр.д. № 2228/2008 г., на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.