РЕШЕНИЕ № 433
гр.София, 05.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 843 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.чл.218и, ал.1 и 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. срещу решението на Пловдивския окръжен съд № 1* от 28.11.2007 г., по гр.д. № 3263/2006 г., с което е отменено решение от 26.04.2005 г., по гр.д. № 615/2003 г. на Районен съд – А. и е отхвърлен предявения от А. Н. С. срещу И. Й. А. иск за делба на приземния етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-2380 кв.234, с площ от 341 кв.м., при граници: улица П. А. Ч. , М. Ат. К. , С. Кр. М. , Х. Ж. Ж. , Б. Й. П. , ведно с прилежащата му ? идеална част от избата и тавана, както и по отношение на гаража в приземието, но е допусната делба на първия жилищен етаж на сградата, заедно с прилежащите му ? идеална част от избата и тавана, построени в същото дворно място, съответно при квоти: за А. Н. С. – 6228,5/15100 идеални части и за И. Й. А. – 8871,5/15100 идеални части.
Ответникът по касационната жалба И. Й. А. не е депозирала писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 22.12.1984 г., е бил прекратен с решение от 20.04.2001 г., по гр.д. № 82/2000 г. на А. районен съд, което е влязло в сила на 21.05.2001 г. Въззивният съд е приел, че дворното място, съставляващо УПИ ХІІІ-2380, в кв.234 по плана на А. , с площ 341 кв.м., е било закупено от родителите на И. Й. А., която е дъщеря и наследник по закон на Й. К. А. , починал 1986 г. и З. Д. А. С нотариален акт № 303/1987 г., преживялата съпруга е дарила на дъщеря си И. Й. А. правото да построи и да стане изключителен собственик на първи жилищен етаж от предвидената за построяване сграда в съсобствения им имот, което строителство е реализирано в груб строеж през периода от февруари до ноември 1987 г., въз основа на одобрен архитектурен проект за изграждане на изба, приземен етаж, жилищен етаж и таван. Съобразявайки заключението на вещото лице и удостоверение № 94-И-117/20.11.2001 г. на Община А., съдът е приел, че приземният етаж не е принадлежност към първия жилищен етаж и отговаря на нормите за самостоятелен жилищен обект по действащата през време на построяване Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство (ДВ, бр.69 от 1977 г.), но за него няма надлежно отстъпено право на строеж, поради което принадлежи на собствениците на земята по приращение. Въззивният съд е посочил, че при застрояване на съсобствен имот без надлежно учредяване на суперфиция от собствениците на земята е неприложима презумцията за съвместен принос, а възражението за придобиване на приземният етаж по давност е отхвърлено като неоснователно, тъй като до смъртта си, съсобственика на дворното място и наследодател на ответницата З е живяла в приземния етаж и е ползвала необезпокоявано целия имот. С оглед на така установените обстоятелства, съдът е отхвърлил иска за делба на приземния етаж и ? идеална част от избата и тавана, включително и за гаража в приземието.
За да уважи частично предявения иск за делба, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността (ЗС), решаващият състав е посочил, че учреденото право на строеж за построяването на първия жилищен етаж от сградата е реализирано по време на брака на страните, поради което същият обект е бивша съпружеска имуществена общност, прекратена чрез развод през 2001 г. Съдът е констатирал, че вложените лични средства от ищеца, включително дарените от неговия баща 4 лева, за закупуването на строителни материали и транспорт, както и разходваните средства от бащата на ответницата за материали, подкрепят изводите, че и двете страни са участвали в построяване на новата къща. Въззивният съд е обосновал правните изводи на своето решение със заключението на вещото лице и показанията на свидетелите, като е приел, че освен придобитото чрез дарение в полза на ответницата право на строеж за първия жилищен етаж, на стойност 2643 лева, не се установява приносът при влагането на средства от единия съпруг да е категорично по-голям от този на другия съпруг, за да се приеме частична трансформация и е допуснал делба за първия жилищен етаж, заедно с прилежащите му ? идеални части от избата и тавана, при квоти на страните: за А. Н. С. – 6228,5/15100 идеални части и за И. Й. А. – 8871,5/15100 идеални части.
Касационната жалба на А. Н. С., чрез адвокат К, срещу решението на Пловдивския окръжен съд, по гр.д. № 3263/2006 г., съдържа оплаквания за незаконосъобразност, с твърдения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при реализиране правото на строеж извън договорения обем, но по време на брака на страните, построеното е съпружеска общност за принадлежащата в патримониума на ответницата ? идеална част от собствеността на дворното място. Отделно се твърди, че приземието не отговаря на действащите норми за жилище, поради което следва да се приеме за принадлежност на първия жилищен етаж, а евентуално, ако се възприеме, че приземният етаж е самостоятелен обект, то същият е придобит по давност от бившите съпрузи, тъй като владението е осъществявано трайно и е продължило повече от 10 години.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за делба на обща вещ, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Пловдивският окръжен съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът представя като доказателство за своето право на собственост договор за отстъпване право на строеж за построяване на първи жилищен етаж от 1987 г. в полза на неговата бивша съпруга И. Й. А., което е реализирано по време на брака му с нея и които обекти са предмет на делото за делба. Съгласно чл.19, ал.1 от С. кодекс (ДВ, бр.41/1985 г., в сила от 1 юли 1985 г.), вещите правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.становено е, че дворното място е бивша съпружеска имуществена общност на родителите на И. Й. А., която след смъртта на единия родител е в режим на обикновена съсобственост между преживялата съпруга и нейната дъщеря. С нотариалния акт от 1987 г., ответницата е придобила безвъзмездно правото да построи първия жилищен етаж по одобрен проект от 12.02.1987 г. за сграда в съсобствен имот, която е построена в груб строеж до месец ноември 1987 г. и се състои от изба, приземен етаж, гараж, жилищен етаж и таван. Приземният етаж е обособен самостоятелно като жилищен обект, съответстващ на нормативните изисквания за такъв, според назначената съдебно-техническа експертиза, което обстоятелство се потвърждава и от дирекция „Т” на Община А..
И. обстоятелства са възприети правилно от въззивния съд. Действително, критерият за определяне на изградения приземен етаж като самостоятелен обект е единствено съответствието му с действащите норми по Наредба № 5 от 1977 г., но тези обстоятелства са обсъдени от решаващия състав, който съобразявайки изводите на вещото лице е стигнал до законосъобразния извод, че приземието не е обща част принадлежаща на жилищния етаж. Съсобствениците на земята могат да си отстъпят взаимно право на строеж за предвидена за построяване сграда, в който случай се изключва презумцията за право на собственост върху изградената постройка по приращение. При учредяване право на строеж е необходимо съгласието на всички съсобственици за суперфицията, за да може след реализирането му и построяване на сградата да се трансформира в право на собственост върху постройката, отделно от земята под нея. В конкретния случай, има валидно учредено право на строеж за първи жилищен етаж, но не и за други обекти, които имат самостоятелно предназначение, поради което по отношение на приземния етаж ще важи разпоредбата на чл.92 от ЗС и собствеността ще следва тази на земята, върху която е изградена сградата. Това е така, тъй като вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, според чл.55 от ЗС. Следователно, когато е отстъпено правото да се изгради постройка върху съсобствен имот, съдържанието на суперфицията е изключение от правилото на чл.92 ЗС и не може едно законово предположение да се дерогира от друго такова. Подобно разширяване на изключенията от правилото на чл.92 ЗС, чрез които се придобиват вещни права върху чужда вещ извън случаите изрично предвидени в закона, очевидно е недопустимо. В този случай, дори без изрично да е запазено право на строеж за приземния етаж и гаража в предвидената за построяване сграда, същите принадлежат на собствениците на земята по силата на правото им на собственост.
Второто оплакване на касатора за неправилно приложение на материалния закон по отношение на възражението за придобиване на приземния етаж по давност, също е несъстоятелно. По делото е безспорно, че след смъртта на единия родител на ответницата през 1986 г., съсобственици са останали преживялата съпруга З дъщерята И. Й. А., като последната е придобила собствеността върху дворното място по наследство. С договора за суперфиция за първия жилищен етаж е от значение кога е реализирано отстъпеното безвъзмездно право, което според данните по делото е завършено в груб строеж към ноември 1987 г. и следователно е безспорно, че построеният първи жилищен етаж принадлежи общо на двамата съпрузи, заедно с прилежащите му идеални части от избата и тавана, което правилно е възприето от въззивния съд. По отношение на приземния етаж, за който е установено, че има самостоятелно предназначение и принадлежи на съсобствениците на дворното място, няма пречка да се придобие по давност от бившите съпрузи, независимо, че единият от тях е съсобственик на терена. В този смисъл са правилни констатациите на решаващия състав, че от събраните свидетелски показания не се доказва придобиване право на собственост върху самостоятелния обект в сградата по давност. Обстоятелството, че бившите съпрузи са обитавали приземния етаж продължителен период от време не доказва безспорно намерението им да своят вещта като своя, с което да са отблъснали владението на съсобственика З. Д. А. , още повече, че ползването на този етаж като семейното жилище е било с нейното съгласие, а след развода на страните по делото през 2001 г., тя е продължила да осъществява фактическа власт върху целия имот до смъртта си.
След прекратяване на брака, ищецът и ответницата са направили възражение за преобразуване на лични средства при закупуване на материали и влагането на средства за труд и транспорт, с което се оспорва съвместния им принос. За произхода на паричните средства са допустими свидетелски показания, включително и за това къде са вложени същите, по който въпрос няма ограничения в закона. От събраните доказателства се установява, че средствата вложени в строителството принадлежат както на ищеца, така и на ответницата и от тях не може да се установи еднозначно приносът на единия съпруг да надхвърля значително приноса на другия съпруг, поради което правилно окръжният съд е приел, че извършените разходи в строителството са направени от всяка от страните, съобразно възможностите й. От друга страна, по делото е установено, че построяването на отделните обекти в сградата през 1987 г. е извършено през време на брака на страните по спора, при което всяка от тях е вложила средства и усилия за изграждането им. В тази връзка, изложените съображения, че не се доказва първия жилищен етаж да е придобит отчасти с лични средства с извънсемеен произход на някой от двамата бивши съпрузи и тази съответна част да е негово лично притежание, също са възприети правилно от въззивния съд, който отчитайки единствено безвъзмездно отстъпеното право на строеж в полза на ответницата, на стойност 2643 лева, законосъобразно е допуснал делба между страните в различни квоти, съответно за А. Н. С. – 6228,5/15100 идеални части и за И. Й. А. – 8871,5/15100 идеални части.
С оглед изложените обстоятелства и от събраните доказателства по делото, следователно, може да се приеме за безспорно, че общо на двамата бивши съпрузи принадлежат първия жилищен етаж в сградата и прилежащите му идеални части от избата и тавана. Спорът за собствеността върху останалите самостоятелни обекти – приземен етаж и гаража, за които се твърди, че също са в режим на съпружеска имуществена общност, правилно е разрешен от окръжния съд съобразно способа за придобиването им и в зависимост от средствата, които са вложени в тях и не е признат принос на ищеца в придобиване на собствеността върху същите. Евентуалните негови разходи в спорните обекти създават само облигационни отношения с ответницата, които следва да се разгледат по общия предвиден за това ред, но те не са основание за признаване на дял от собствеността, поради което правилно е отхвърлен иска за делба на приземния етаж и ? идеална част от избата и тавана, включително и за гаража в приземието.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 28.11.2007 г., по гр.д. № 3263/2006 г., на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.