О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 05.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1490/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 320 от 24.07.2008 г. по гр.д. № 21/ 2008 г. на Хасковски районен съд, оставено в сила с решение № 130 от 27.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Н. Ю. М. против О. в гр. Х. и против Ж. М. , Я. Ж. А. , М. Г. М. и А. М. М. за признаване на ищцата за собственик на основание давностно владение на недвижим имот- лозе, ведно с незавършена вила, находящи се в местността „С”, Б. землище, Хасковско.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. Счита, че разпоредбата на чл.72 ЗН във вр.с чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ не намира приложение и съдът неправилно е обосновал отхвърлянето на иска с тези норми. Намира че е придобила имота по давност с начало на давностното владение от 18.04.1991 г. и затова следва да бъде призната за собственик.
Като основание за допустимост на обжалването сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика по въпроса прилага ли се чл.7, ал.3 ЗСПЗЗ във вр. с чл.72 ЗН при придобивната давност.
Ответникът Ж. М. оспорва жалбата както относно нейната допустимост, така и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С частен писмен договор от 18.04.1991 г. ищцата закупила процесния имот заедно с недовършена вилна сграда, владее го досега и счита, че го е придобила по давност. В същото време с решение на поземлената комисия имотът е възстановен на наследниците на А. М. А. като част от по- голям имот от 9 дка, а друга част е записана като собственост на общината. Не е било спорно по делото, че земята има земеделски характер и е била внесена през 60- те години в ТКЗС, а сега попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че земята не би могла да се придобива по давност по аргумент от чл.86 ЗС. Ако трето лице, каквато е ищцата, се позове на давност, това може да стане съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ след 21.11.1997 г., откогато е в сила тази разпоредба на закона. Съдът е приел, че към момента на постановяване на решението е изтекъл необходимият десетгодишен период на владение, но и в този случай ищцата не би могла да стане собственик, тъй като според съда владеният имот не отговаря по размер на минималните изисквания, посочени в чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл.72 ЗН, които намирали приложение и спрямо придобивната давност.
С оглед на изложените мотиви от въззивния съд касаторката поставя като съществен за делото въпроса дали тези изисквания, които по закон се отнасят само при разпореждане, делба и оземляване, намират приложение и при придобиването на такива имоти по давност.
Като взе предвид данните по делото обаче, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че поставеният въпрос не е определящ за изхода на делото, поради което произнасянето по него от въззивния съд не може да обоснове допустимост и на касационното обжалване. Както посочва и въззивният съд, същественото по делото обстоятелство е свързано с характера на имота като земеделска земя, която е била кооперирана и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ на бившите собственици и затова не е могла да се придобие по давност от трети лица, каквато е ищцата и която е установила владение въз основа на частен писмен договор от 1991 г.
Решението е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС относно приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, с уточнението, че ако позитивното решение на поземлената комисия е постановено след влизането в сила на тази разпоредба, давността би могла да започне да тече от датата на влизане в сила на решението за възстановяване на земята, в случая от 13.08.1998 г., от която дата до предявяване на исковата молба на 16.10.1997 г. не е изтекъл необходимият десетгодишен срок на владение. По тези съображения не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 27.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ю. М. от гр. Х., ул. “. № 50 да заплати на Ж. А. М. от с. гр. р. по делото за настоящото производство в размер на 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: