ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр.София, 21.04. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 493 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6 от 07.01.2009 г., по гр.д. № 1481/2008 г., на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 31.03.2008 г., по гр.д. № 1967/2006 г., на Варненския районен съд, с което е допуснал делба на жилищна сграда на един етаж, състоящ се от три стаи, кухня сервизни помещения и второстепенни постройки, с площ от 20 кв.м., изградена в дворно място, находящо се в гр. В., ул.”Б” № 10, представляващо имот пл. № 41, между Ж. П. Я. с 2/3 идеални части и С. П. С. и Й. Й. С. с 1/3 идеална част в съпружеска имуществена общност. С решението е отхвърлен иска за делба на построения същото дворно място гараж, с площ 10 кв.м., както и делбата по отношение на Л. Я. П. , конституирана като страна по делото след завеждане на исковата молба.
С решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател П, починал на 10.01.1987 г., който приживе по време на брака си с Л. Я. П. е построил жилищната сграда, второстепенни постройки и гараж върху държавна земя, за което му е било учредено право на строеж. След смъртта му е извършена делба на наследство, одобрена с протокол от 23.06.1988 г., по гр.д. № 1839/1987 г., на Варненския районен съд, по силата на която преживялата съпруга е получила в дял жилищната сграда и второстепенните постройки с правото на строеж върху държавна земя, синът С. П. С. е получил в дял построения в имота гараж, а Ж. П. Я. – друг наследствен имот. Съдът е приел за безспорно, че с нотариален акт през 2001 г., преживялата съпруга е продала 4/6 идеални части от получените в неин дял жилищна сграда и второстепенни постройки на дъщерята Ж. П. Я., а останалата 1/3 идеална част от същите постройки са прехвърлени чрез покупко-продажба през 2006 г. на С. П. С., по време на брака му с Й. Й. С. За да уважи предявения иск за делба на жилищната сграда и второстепенните постройки, съдът е приел по делото се доказва по несъмнен начин правото на собственост върху постройките, а квотите в съсобствеността са определени съобразно сключените договори за покупко-продажба. Решаващият състав е приел, че договорът от който ответниците черпят права е сключен преди конституирането на прехвърлителката като страна в производството – през 2007 г., поради което по отношение на нея спорното право не е прехвърлено при висящ процес и в конкретния случай разпоредбата на чл.121, ал.1 ГПК (отм.) е неприложима. От друга страна, съдът е отхвърлил иска за делба на гаража като е приел, че същият е лична собственост на С. П. С., който го е придобил в дял с първоначалната делба на наследство от 1988 г., а в останалата част предявения иск за делба на жилищната сграда и второстепенните постройки е уважен между действителните съсобственици – Ж. П. Я. и С. П. С., придобил 1/3 идеална част от тях по време на брака му с Й. Й. С.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. П. Я., която поддържа, че съдът не е приложил точно закона по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с прехвърляне на спорното право по време на висящ процес. Твърди се, че поставения за разглеждане конкретен правен спор има значение за уеднаквяване на съдебната практика, в случаите на прехвърляне правото на собственост върху идеална част от съсобствен имот, преди окончателното разрешаване на спора с влязло в сила решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, по гр.д. № 1481/2008 г. Разрешеният съществен процесуалноправен въпрос за придобиването право на собственост върху идеална част от съсобствен имот при висящ процес и по отношение на кои страни следва да продължи разглеждането на правния спор, в конкретния случай неправилно е възприет от касатора като разпореждане със спорното право. Прехвърлянето на 1/3 идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда и второстепенните постройки от титуляра Л. Я. П. , преди конституирането й като страна в производството за делба, не може да се счита за прехвърляне на спорното право в течение на процеса, по смисъла на чл.121, ал.1 ГПК (отм.), тъй като към датата на продажбата през 2006 г., прехвърлителката не е имала процесуалното качество на страна – съделител по делото.
Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще има в случаите, когато по съществен процесуалноправен въпрос липсва установена съдебна практика или произнасянето по него ще доведе до нови различни аргументи, които са от значение за развитие на правото. В този смисъл, представените съдебни актове не се отнасят за конкретния случай и не са задължителни за съдилищата, поради което повдигнатия процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6 от 07.01.2009 г., по гр.д. № 1481/2008 г., на Варненския окръжен съд.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.