Р Е Ш Е Н И Е
№ 691
София, 23.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на 17 септември 2009 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2669/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следно:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм/
С решение № 239 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 550/ 2007 г. на Софийски апелативен съд ответниците П. Д. Б. и “А“- Б. са осъдени салидарно на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД да заплатят на ищцата Г. В. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. за инцидент, станал на 30.03.2005 г. в час по английски език, ведно с лихвите и разноски по делото от 118 лв.
Ответниците са подали касационни жалби срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Ищцата оспорва жалбите като неоснователни.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че първият ответник П. Б. работи в А. у. като преподавател. На 30.03.2005 г. в час по английски език възникнал инцидент между него и ищцата Г по повод нейно закъснение и забележка от страна на ответника, при което той блъснал един чин, ч. него ударил ищцата по ръката, изгонил я от час и изхвърлил ключовете й. За претърпените от това му поведение вреди съдът присъдил по справедливост обезщетение на ищцата в размер на 1 500 лв. Прието е, че поведението на преподавателя е доказано от показанията на свидетелите- съкурсисти на ищцата и косвено от тези на св. Е, които са разговаряли с ответника непосредствено след инцидента, както и от показанията на бащата и брата на ищцата, също повикани веднага, които са ценени по реда на чл.136 ГПК за евентуална заинтересованост. Действията на ответника са преценени като противоправни с оглед нарушаване на задълженията му като преподавател по чл.129 от П. за прилагане на Закона за народната просвета, според който са забранени форми на физическо или психическо насилие. С оглед на тези данни е прието, че спрямо първия ответник са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане, а с това се ангажира отговорността и на работодателя му- втория ответник по чл.49 ЗЗД, като спрямо пострадалия двамата ответници отговарят солидарно.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението поради нередовна искова молба, тъй като преживяния стрес и физическото нараняване не са отделни състави на непозволеното увреждане, за да се предявяват два отделни иска, а изразяват вида на вредите, претърпени от ищцата и затова за тях правилно е присъдено едно общо обезщетение.
Оплакванията за неправилност на решението също са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната връзка с предмета на спора, подлежащ на изясняване, като е изложил обосновани съображения относно това кои доказателства приема за достоверни и на кои не дава вяра, показанията на разпитаните свидетели са съпоставени едни с други и с останалите доказателства по делото, като са съобразени констатираните противоречия и евентуалните основания за заинтересованост. Фактическите изводи на съда са изградени при спазване на процесуалните изисквания, гарантиращи разкриване на истината, поради което Върховният касационен съд не може да замести въззивния съд в тази дейност и да приеме други фактически положения. Изводите на въззивния съд са правилни и относно приложението на материалния закон- чл.45 и чл.49 ЗЗД, тъй като действията на преподавателя, извършени по повод възложената му от втория ответник работа ангажират отговорността и на двамата за репариране на вредите. С решението правилно е приложен и чл.52 ЗЗД, тъй като обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост и при съобразяване на всички обстоятелства, имащи значение за конкретизиране на вредите и съответстващото им обезщетение.
Неоснователно е и становището, че следва да се признае съпричиняване от страна на пострадалата, извън конкретните обстоятелства, отчетени от въззивния съд. Последният е обсъдил подробно поведението на ищцата и е изложил обосновани аргументи защо не го квалифицира като съпричиняване, а като нормална реакция с оглед нейната възраст, конкретните обстоятелства и поведението на самия преподавател.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 550/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Д. Б. гражданин на САЩ, представляван от адв. А от АК гр. С., бул. “., № 22 и С. с нестопанска цел с наименование “ А. у. в България”- гр. Б., площад “Г”, № 1 да заплатят солидарно на Г. В. М. разноски по делото за настоящото производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: