О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 22.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1954/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 22 от 6.02.2009 г. по гр.д. № 354/2008 г. на С. районен съд, оставено в сила с решение № 425 от 23.06. 2009 г. по гр.д. № 307/ 2009 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от А. Б. Б. и С. Б. К. за признаването им за собственици на дворно място от 1000 кв.м., представляващо имот пл. № 298 в кв. 51 по плана на с. Б., Софийска област.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърдят че имотът им никога не е бил отчуждаван и те не са загубвали правото на собственост, което имат по наследство и давностно владение.
Ответникът- О. гр. С. оспорва жалбата като неоснователна, счита че няма и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са поддържали, че притежават имота по наследство от техния наследодател З, позовават се и на давностно владение, като твърдят, че са владяли имота непрекъснато и необезпокоявано до 2007 г., когато е възниквал спор с общината за собствеността му.
За да отхвърли иска въззивинят съд е съобразил данните, че през 1961 г. имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ за мероприятия по уличнорегулационния план и оттогава е със статут на държавна, респ. общинска собственост, а бившите собственици са получили имотно обезщетение. Доколкото имотът е могъл отново да се придобие по давност, това е станало възможно след 1.06. 1996 г., но от 31.05.2006 г. /преди подаване на исковата молба/ давността е спряла да тече, съгласно Закона за допълнение на Закона за собствеността- ДВ бр.46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.
За да се допусне касационната жалба до разглеждане касаторите трябва да формулират кой е същественият процесуален или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос се посочва от касатора, като касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията и от сочените факти и обстоятелства по касационната жалба. Материалноправният или процесуален въпрос е винаги конкретен и се включва в предмета на спора, въпреки че се формулира по абстрактен начин и в неопределено лице. В настоящия случай въззивният съд на два пъти е давал указания на касаторите да посочат съществения за делото въпрос, но в представените уточнения към жалбата това не е сторено, а се излагат оплаквания за неправилност на решението. При тези данни следва да се приеме, че касаторите не са изпълнили първото от условията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което само на това основание жалбата им не следва да се допуска до разглеждане.
Доколкото се твърди, че решението е в противоречие със съдебната практика и се цитират ТР № 119/ 62 г. и ТР № 91/ 62 г. , а се прилагат ТР № 119/ 56 г. и ТР № 178/ 86 г.и ТР № 91/ 74 г., следва да се посочи, че нито цитираните, нито приложените тълкувателни решения имат някакво отношение към предмета на спора по настоящото дело, а и в изложението не се посочва каква е връзката им с настоящия спор. Третото цитирано ТР № 91/ 74 г. също е неотносимо, тъй като в него се разглежда въпроса за необходимото другарство на съпрузите в процеса по чл.108 ЗС, което не е свързано с предмета на обжалваното решение. По тези съображения следва да се приеме, че касаторите не са изложили и обосновали наличието и на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и затова и във връзка с указанията в ТР № 1/ 2010 г. не следва да се допуска провеждане на касационно производство по жалбата им.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 23.06. 2009 г. по гр.д. № 307/ 2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: