О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София, 07.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 517/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 801 от 16.03.2008 г. по гр.д. № 2507/2001 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 1199/ 19.11.2008 г. по гр.д. № 1094/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от “М” О. гр. А. против П. “У” от с. гр. за признаване на ищеца за собственик на недвижим имот в землището на гр. А., състоящ се от промишлено хале със застроена площ 370 кв.м., парокотелна централа на площ 84 кв.м., прилежащи помещения от 50 кв. м. и други сгради и съоръжения, ведно с 1459/ 2918 кв. м. ид. ч. от ПИ № 0* по КВС на землището на гр. А..
Ответникът “М” О. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оплакванията му са за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие с практиката на ВС и ВКС. Като съществен материалноправен въпрос се поставя този за приложението на чл.2, ал.3 /отм/ от ЗОбС, като се поддържа, че произнасянето на ВКС би имало значение и за точното приложение на закона- основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Друг съществен материалноправен въпрос е дали има правоприемство между настоящата П. “У” и РП. “И”, на която е била предоставена земята през 1973 г., както и процесуалноправният въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, свързани с правоприемството.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът е предявен по реда на чл.417 ГП. /отм/, като ищецът е трето лице, което заявява собствени права върху имота, предмет на изпълнително дело за предаване държането му в полза на ответника по уважен иск по чл.233 ЗЗД. Като основание за твърдяното право на собственост ищецът се позовава на договор за замяна, сключен на 7.07.1999 г. с държавата, представлявана от областния управител. За да отхвърли искът съдът е изложил съображения, че собственик на имота не е била държавата / респ.ищецът по силата на извършената замяна/, а ответната кооперация, на която през 1973 г. е предоставена от ДЗС 10 дка необработваема площ, а върху нея през 1984 г. кооперацията построила процесните сгради със собствени средства. В тази връзка съдът приел, че са налице условията за признаване на кооперацията за собственик на основание разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС.
Приложението на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС е същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като касаторът счита, че по този въпрос решението е в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Позовава се на опр. № 592/22.11.2002 г. по гр.д. № 455/ 2002 г. на ВКС, 4 г.о. и р. № 1168/4.08.97 г. по гр.д. № 756/96 г. на ВКС, 4 г.о. Становището на касатора е, че нормата не създава вещни права за кооперацията, и след като тя няма и отстъпено право на строеж върху държавната земя, не е собственик на сградите, а такъв по силата на приращението се явява държавата, която валидно се е разпоредила с имота в полза на ищеца.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на жалбата за разглеждане. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с постоянната и трайно утвърдена практика на Върховния касационен съд, която е в смисъл, че нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС има вещно правно и реституционо действие, тъй като по силата на закона се признават за собственост на кооперациите сградите и постройките и прилежащия им терен, които са построени с техни средства до 13.07.1991 г. Нормата намира приложение точно в случаите, когато на кооперацията не е било отстъпено право на строеж от държавата и дерогира действието на чл.92 ЗС, тъй като без нея сградите биха били собственост по приращение на този, който е собственик на земята. Ако в полза на кооперацията има отстъпено право на строеж, тя е собственик на построеното на това основание и чл.2, ал.3 ЗОбС не намира приложение. Представеното определение № 592/2002 г. има изолиран характер, а решение № 1168/97 г. е неотносимо към случая, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка и очевидно преди приемането на ЗОбС. Нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС впоследствие е отменена- Д в.бр. 101/2004 г., но тя вече е произвела действие за случаите, за които се отнася и затова отпадането й не води до отнемане на вече придобити по силата на закона права- в този смисъл р. № 1985/ 17.10.2005 г. по гр.д. № 1075/ 2005 г. на ВКС, 4 г.о.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правоприемството между ответника и кооперацията, в полза на която първоначално е била отстъпена държавната земя през 1973 г. От данните по делото е установено, че не по вина на страната липсва пълен архив за извършените регистрации на потребителни кооперации в районния съд, поради което законосъобразно и в съответствие с практиката по приложението на чл.134 ГП. / отм/ е допуснато да се установи със свидетелски показания, че към 1973 г. РП. -Аксаково е била регистрирана/ респ. възникнала като юридическо лице/, с наименование РП. “И”, преименувана през 1989 г. като П. “ У. ”.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице и основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГП. , тъй като законът се прилага правилно от съдилищата и няма причина за ново тълкуване или промяна на съдебната практика.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1199/ 19.11.2008 г. по гр.д. № 1094/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: