О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
София, 15.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 795/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 141 от 5.05.2006 г. по гр.д. № 24/ 2006 г. на Разградски районен съд, оставено в сила с решение № 15 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 10/ 2009 г. на Разградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от С. и Х. Х. против Н. Д. , А. Х. и М. Х. за признаване на ищците за собственици на дворно място от 70 кв.м., представляващо придаваема част от техния към имота на ответниците съгласно плана на с. Л. от 1995 г.
Ищцата Х. Х. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на обжалването сочи противоречие с практиката на ВКС, като счита че разглеждането на жалбата би имало значение и за точното прилагане на закона и по- специално на разпоредбите на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ.
Ответниците оспорват жалбата като недопустима, а по същество и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорна е собствеността на дворно място с площ 70 кв.м., което по регулационния план на с. Л. от 1995 г. се придава към парцела на ответниците, но продължава да се владее от ищците. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че границите на имотите са определени още с плана от 1935 г., който е приложен и са възпроизведени с новия план от 1995 г., според който спорната част не попада в парцела, отреден за имота на ищците, тъй като не е бил част и от имота, с който е урегулиран техния парцел ****о плана от 1934 г.
Прието е от въззивния съд, че ищците са собственици само на парцел **** в рамките на приложения регулационен план от 1934 г., както и че дори и да се пристъпи към възстановяване състоянието преди регулацията от 1995 г. / поради неподаване в срок на искане по §6 от ПЗР ЗУТ/, спорната част не би била заснета като собственост на ищците, тъй като те са я завлядяли неправомерно и извън частта, придадена към техния парцел ****о плана от 1934 г. По този начин въззивният съд се е произнесъл и по верността на кадастралната основа към плана от 1995 г., тъй като е видно, че спорната част е включена в кадастралните граници на имот пл. № 1* за който е отреден собственият на ищеца парцел ****.
С. материалноправни въпроси, които се поставят по делото са за приложението на §6 и § 8 от ПР ЗУТ, дали при неспазване на сроковете и процедурата по §6 отчуждителното действие на регулацията се прекратява ex lege, или по искане на заинтересованите собственици, както и в какъв смисъл следва да се измени дворищната регулация по реда на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Поставя се и въпросът за съотношението между процедурите по §8 от ПР на ЗУТ и тази за грешка или непълнота на кадастралната основа поради наличието на спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 ЗКИР.
Законът за устройство на територията е сравнително нов закон, поради което за практиката по вещноправни спорове е полезно Върховният касационен съд да се произнесе по приложението на цитираните разпоредби и затова случаят се вмества в основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 10/ 2009 г. на Разградски окръжен съд.
Указва на Х. О. Х. в седемдневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: