РЕШЕНИЕ № 317
гр.София, 08.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав: Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 193 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационни жалби на С. д. „П” и П. на Р. Б. срещу решението на Апелативен съд – гр. С. от 29.03.2007 г., по гр.д. № 1992/2006 г., с което е оставено в сила решение от 03.07.2006 г., по гр.д. № 3077/2005 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Б. Л. С. срещу С. д. „П” и П. на Р. Б. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, но е отменено решението на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу двамата ответници за имуществени вреди в размер на 200 лева, със законните лихви от 07.07.2005 г. до окончателното плащане, на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и вместо това предявения иск срещу двамата ответници е уважен.
Ответникът по касационните жалби Б. Л. С., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, с който ги оспорва, като е обосновал доводите си за пасивната легитимация на СДП и отговорността на държавата за вредите, причинени от органите на дознанието, предвидена в чл.2, т.2 от ЗОДОВ. По отношение жалбата на П. на Р. Б. са изложени съображения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като решението е влязло в сила за този ответник.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира касационната жалба на П. на Р. Б. за недопустима, поради следните съображения:
На касационно обжалване подлежат въззивните решения на апелативните съдилища, чийто инстанционен контрол не е приключил и при условията на чл.280, ал.1 ГПК, респективно чл.218а ГПК (отм.), т.е. само при висящ процес, по който още няма постановено решение, което да е влязло в сила. Въззивната жалба на П. на Р. Б. срещу решението на Софийски градски съд, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева е била върната и отношенията между ищеца и този ответник са разрешени с влязло в сила решение. Ако се допусне разглеждането на касационната жалба в тази част, това би открило възможността да се пререши правния спор във връзка с тези отношения.
От друга страна, съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК (отм.), не подлежат на касационно обжалване и решенията по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лева, поради което въпреки правната възможност да обжалва решението, касационната жалба е недопустима и в частта за имуществените вреди. С оглед изложеното настоящият състав счита, че касационната жалба на П. на Р. Б. е изцяло недопустима, а касационната жалба на С. д. „П” срещу решението, с което се присъждат 200 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски в наказателното производство, също е недопустима и в тези части жалбите следва да се оставят без разглеждане.
При проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата на С. д. „П” взе предвид следното:
Апелативният съд – гр. С. е приел, че ищцата е разпитана като уличено лице на 09.03.2000 г. от дознател на 01 РПУ София за престъпление по чл.309 НК, за което през 2004 г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд. С решение на СРС, 22 състав, по н.о.х.д. № 9085/2004 г., подсъдимата Б. Л. Б. е призната за невинна по същото обвинение, като решението е в сила от 07.07.2005 г.
За да уважи предявения иск за неимуществени вреди, на основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, решаващият състав е приел, че държавата следва да отговаря, чрез нейните органи на дознанието и прокуратурата, под чийто надзор е осъществявано предварителното разследване.становено е по делото, че наказателното производство е продължило повече от пет години, през който период ищцата е търпяла неудобства, притеснения и негативни емоции, което се е отразило на поведението й и е ограничило ежедневните й контакти. С оглед конкретно установените фактически обстоятелства и преценка на причинените й неимуществени вреди, съобразявайки критериите за справедливост, съдът е присъдил обезщетение в размер на 3500 лева. Апелативният съд е приел, че разноските в наказателното производство не могат да се присъждат, съгласно чл.170 НПК (отм.), поради което е присъдил и имуществените вреди, в размер на 200 лева, със законните лихви от 07.07.2005 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
С. д. „П” обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на Б. Л. С. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и разноските по делото, в размер на 168,75 лева, с твърдения за недопустимост, неправилност и необоснованост. Излагат се доводи за липса на материалноправна легитимация, тъй като повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер е задължение на П. , а действията на дознателите са под ръководството и надзора на прокурор, чийто указания са задължителни. Отделно се твърди, че СДП е самостоятелно юридическо лице, поради което за действията на своите служители отговорността е на МВР.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Касационната жалба срещу решението, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разноски в наказателното производство е недопустима, на основание чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК.
Върховният касационен съд приема, че правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Апелативният съд – гр. С. е установил обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищцата е била разпитана като уличено лице и съгласно чл.410 НПК (отм.), наказателното преследване срещу нея се счита започнало, считано от това действие на разследването. Съставеният протокол за разпит на уличено лице от 09.03.2000 г. е на дознател към 01 РПУ-СДВР и полицейското производство е започнало с това процесуално действие. Дознателите са органи на полицейското производство и са служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.408, ал.2 НПК (отм.). С. д. на вътрешните работи, обаче, е териториална служба на МВР, която е самостоятелно юридическо лице към датата на започване на полицейското производство – чл.11, ал.1 и 4 ЗМВР (отм.), а ръководството й се осъществява от министъра на вътрешните работи. Съгласно §4, ал.2 от ПЗР на ЗМВР, създадените областни дирекции „П” са правоприемници на активите и пасивите, правата и задълженията на С. д. на вътрешните работи и регионалните дирекции, чийто седалища са определени с ПМС № 109 от 11 май 2007 г. – за територията на град С. е С. д. „П”.
С. , доводите на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на пасивната материална легитимация са неоснователни, тъй като дознателите са служители на Министерство на вътрешните работи, но в самостоятелна териториална служба, каквато е С. д. „П” /СДВР/. Съгласно чл.2, т.2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Действията на органа на полицейското производство, въз основа на което е започнало наказателното преследване, признато от съда за незаконосъобразно, изрично са включени в кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Конкретните неблагоприятни последици, вследствие засягането на имуществените блага и субективни права на ищцата, безспорно следва да се признаят за увреждащи. При преценката на установените релевантни за спора факти, правилно решаващият състав на съда е приел, че продължителното наказателно преследване, според свидетелските показания по делото, са довели до промяна в поведението и отношението на ищцата към близки и приятели. Правните изводи като краен резултат са, че обвинената е пострадала от незаконосъобразни действия, които са я увредили и за които се дължи обезщетение. Изхождайки от събраните безспорни писмени и гласни доказателства по делото и общоприетият критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, отчитайки отговорността на правозащитните органи за работата на своите служители, правилно е определен и размерът на обезщетението в полза на ищцата за причинените й неимуществени вреди.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на Р. Б. , гр. С., бул.”В” № 2 срещу решението на Апелативен съд – гр. С. от 29.03.2007 г., по гр.д. № 1992/2006 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. д. „П”, гр. С., ул.”А” № 5 срещу решението на Апелативен съд – гр. С. от 29.03.2007 г., по гр.д. № 1992/2006 г., с което е отменено решение от 03.07.2006 г., по гр.д. № 3077/2005 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск за имуществени вреди в размер на 200 лева, със законните лихви от 07.07.2005 г. до окончателното плащане, на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд – гр. С. от 29.03.2007 г., по гр.д. № 1992/2006 г., в частта, в която е оставено в сила решение от 03.07.2006 г., по гр.д. № 3077/2005 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, със законните лихви от 07.07.2005 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски по делото.
ОСЪЖДА С. д. „П”, гр. С., ул.”А” № 5 и П. на Р. Б. , гр. С., бул.”В” № 2 да заплатят на Б. Л. С., съдебен адрес: гр. С., ул.”П” № 9, вх. А, етаж 3, офис 9, чрез адвокат П, разноски в размер на 816,24 (осемстотин и шестнадесет лева, двадесет и четири стотинки) лева.
Решението в частта, в която се оставят без разглеждане касационните жалби, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Върховния касационен съд на Р. Б. в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.