О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 12.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1584/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 12.03.2009 г. по гр.д. № 160/ 2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV “г” г.о. е отхвърлен иска, предявен от Ж. И. Ф., А. К. , А. Л. , В. Л. и М. К. против Д. Л. С. и В. С. В., Ю. П. В. и А. Я. В. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на реална част от 815 кв.м. от УПИ * 567 и реална част от 1030 кв.м. от УПИ ХV-567 в кв.23 по плана на гр. С., местността “Б”.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Считат, че единствените съображения, поради които искът е отхвърлен- липса на идентичност и точна индивидуализация на имота, са необосновани и противоречат на доказателствата по делото, които съдът не е обсъдил в тяхната цялост и връзка помежду им. Обсъдени били само доказателствата, представени пред въззивния съд, но не и тези, събрани от първоинстанционния съд. Липсва произнасяне по съществото на спора за собствеността на имотите.
Относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно съществения по делото въпрос как се индивидуализира един недвижим имот, както и процесуалните въпроси за обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, задължението на въззивния съд да обсъди и доказателствата, събрани пред първата инстанция, кои доказателства са нови по смисъла на чл.205 ГПК / отм./ и може ли искът по чл.108 ЗС да се отхвърли само поради липсата на установена идентичност на претендирания имот, без да се обсъждат другите елементи от фактическия състав на придобивното основание. Твърди се, че противоречието е с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и с конкретни актове на ВКС, приложени към изложението. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, за които касаторите считат, че няма практика на ВКС и разглеждането на жалбата би било от значение за развитие на правото, като- допустим ли е косвен съдебен контрол на административни актове, които не са представени по делото , може ли съдът да приеме липсата на идентичност на имота в случаите, когато държавата е признала наличието на такава идентичност по отношение на възстановени по ЗВСОНИ имоти, налице ли е отказ от правосъдие, когато искът е отхвърлен само с мотиви, каквито са тези на въззивния съд по настоящото дело.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на лица, чиито имоти са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС и с указ за лишаване от българско гражданско. След одържавяването с имотите е била извършена замяна от ТПС- комисия и те са предоставени на лицата С. Ч. и С. М. Последните са ги продали на Л. С. и С. В. , чиито наследници са ответниците. Искът се основава на твърдението, че решението на ТПС- комисията за замяна е нищожно, поради което имотът е останал държавна собственост и е възстановен в полза на ищците по силата на самия закон, а ответниците са придобили права от несобственици. Районният съд е намерил, че искът, обоснован с тези съображения, е основателен и затова го уважил.
Въззивният съд е отменил решението и отхвърлил иска по съображения, че не била установена идентичност между процесните имоти и тези, които са принадлежали на наследодателя на ищците при одържавяването им. Поради недоказване на тази предпоставка преценил, че не следва да разглежда останалите твърдения на ищците за пороци при придобиване на имотите от ответниците, нито другите защитни аргументи на ответниците. Посочил е, че този извод е резултат от заключенията на втора тричленна техническа експертиза, назначена от въззивния съд.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че поставените в жалбата въпроси от материален и процесуален характер са определящи за изхода на делото, тъй като се свързват с легитимацията на ищците по предявения иск за собственост.
Тъй като се твърди наличието на противоречие с ТР № 1/ 2001 г. относно правомощията на въззивната инстанция, като се представят и отделни решения и определения на състави на ВКС по конкретни въпроси относно начина на определяне идентичността на един недвижим имот, следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и жалбите да се допуснат до разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2009 г. по гр.д. № 160/ 2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV “г” г.о.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 250 лв. и представят в 7 дневен срок от съобщението вносния документ в съда, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: