О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5147/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 4.12.2006 г. по гр.д. № 1719/ 2005 г. на СРС, 48 състав, оставено в сила с решение № 49 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 2302/ 2007 г. на СГС, ІV- а отделение е отхвърлен иска, предявен от СД “Д” на основание чл.97, ал.1 ГПК за признаване на дружеството за собственик на един магазин от 32 кв.м. в гр. С., кв. Красно село, до блок 134-а.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Според ищеца той е собственик на магазина, тъй като го закупил от общината с договор от 24.06.2003 г. Правата му се оспорват от ответника М, който е инвеститор и построил магазина по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ / отм/.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че договорът, с който ищците са закупили имота от общината е нищожен, тъй като се касае за обект по § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ, спрямо който може само да се учредява право на строеж, но не и да се продава. Посочено е, че ищецът не би могъл да е собственик на сградата и по силата на самия факт на построяването й, тъй като не е бил инвеститор, а само наемател.
С оглед на горното, както и съгласно изложението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл с решението по материалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на §17, ал.2 от ПР на ЗУТ в аспект на правото на собственост на обектите, построени по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ след придобиването на траен устройствен статут. Въпросът е съществен, тъй като определя изхода на спора предвид данните, че магазинът е построен именно като обект по чл.120, ал.4 ППЗТСУ и след това спрямо него е проведена процедурата по §17, ал.2 от ПР на ЗУТ. В съдебната практика е спорен въпросът за собствеността на обекти, построени при режима на чл.120, ал.4 ППЗТСУ и за техния статут, поради което и предвид многобройните обекти, възникнали при такъв режим на строителство, разглеждането на настоящия случай би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тези съображения касационната жалба следва да се допусне за разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и затова и на основания чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от “Д” О. , гр. С., вх. № 22317/ 14.08.2008 г. против решение № 49 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 2302/ 2007 г. на СГС, ІV- а отделение.
Държавната такса за касационното производство е внесена.
Насрочва делото за 19 ноември 2009 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: