ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр.София, 28.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 527 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 19 от 09.01.2009 г., по гр.д. № 1498/2008 г., на Варненския окръжен съд е отменено решение от 25.04.2008 г., по гр.д. № 4026/2007 г., на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от С. И. Г. и А. И. З. срещу О. с. по земеделие и О. В. иск за признаване правото на възстановяване на собствеността върху имот в землището на град В., кв.”В”, представляващ лозе от 1,5 дка, в местността „К”. С решението си въззивният съд е приел, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото на собственост върху имота, а представената служебна бележка на сектор „О. собственост” при О. В. , за притежавани от наследодателя им И. Г. Д. непокрити недвижими земеделски имоти, според декларацията от 1949 г., от емлячните регистри на гр. В., в землището на кв.”В” не е основание да се приеме придобиването на имота по давност.
За да отхвърли изцяло предявения иск, съдът е приел също, че не се доказва наследодателят на ищците да е станал собственик чрез непрекъснато владение в периода от 1938-1959 г., а след изменението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.13 от 09.02.2007 г.), писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост, поради което не е кредитирал изявленията на двамата разпитани по делото свидетели. Въззивният съд е посочил, че имотът е терен по параграф 4 и попада в урбанизирана територия, но при липса на доказателства за правото на собственост на наследодателя или за осъществявано от него владение, не може да бъде признато на ищците право на възстановяване на собствеността върху посочения имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. И. Г. и А. И. З., които поддържат, че съдът не е приложил точно закона по съществен материалноправен въпрос, свързан с института на придобивната давност. Твърди се, че поставения за разглеждане конкретен правен спор има значение за уеднаквяване на съдебната практика, когато има валиден писмен документ за доказване правото на собственост върху земеделска земя и допустимо ли е след изменението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.13 от 09.02.2007 г.), доказване на давностно владение върху земята, чието право на възстановяване се иска да бъде установено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, по гр.д. № 1498/2008 г. Разрешеният съществен материалноправен въпрос за признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, на основание давностно владение, когато има друг валиден писмен документ, освен изрично изброените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, с които се доказва правото на собственост върху земеделска земя, не е разрешен еднозначно от съдилищата. Произнасянето по конкретния правен спор ще допринесе за точното и еднакво прилагане на материалния закон – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият съществен въпрос, свързан пряко с прилагането на института на придобивната давност е дали с изменението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се ограничават само доказателствените средства за установяване правото на собственост върху земеделска земя, която се иска да бъде възстановена или съответния придобивен способ, въз основа на който наследодателят, респективно неговите наследници, искат да се легитимират като собственици в същото производство, за да се признае правото им на възстановяване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 19 от 09.01.2009 г., по гр.д. № 1498/2008 г., на Варненския окръжен съд.
Д. да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.