О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София , 08.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………. март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 317/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез пълномощника му адвокат И. К. от АК гр. С., срещу въззивното решение № 565 от 19.11.2008 г. по в. гр. д. № 475/08 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 113 от 30.04.2008 г. по гр. д. № 225/07 г. на Ч. районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване на правото на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 166.500 дка, находяща се в ревир “А”, сега ревир “О”, в землището на с Б. .
П. се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси за правилното приложение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ. Твърди се, че тези въпроси са решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на решения на Смолянския окръжен и Смолянския районен съд, както и на Ч. районен съд, копия от които са представени с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
От ответниците Р управление на горите гр. С., Д. л. гр. Ч. и ОС “З” гр. Чепеларе не са постъпили отговори по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна. Въпросът за обжалваемия интерес не се поставя с оглед предмета на делото – спор по правото на възстановяване на собствеността, което няма парична равностойност.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е наследник по закон – внук, на Е. М. С. , починал през 1961 г., а последният е наследник – племенник, на М. С. С. , роден в 1878 г. и починал в 1947 г. За недоказано е прието твърдението М. С. С. да е починал в 1916 г. и Е. М. С. да е негов брат.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че закупените от М. С. С. гори в ревир “О” са били 75.900 дка /н. а. № 29 от 1940 г. за продажба на недвижим имот/, които са наследени от Е. М. С. , придобил на собствено основание 67.600 дка гори чрез покупка със същия нотариален акт. Така, общо притежаваните от наследодателите на ищеца гори са в размер на 143.500 дка, както е посочено в С. на лицата, притежаващи повече от 100.000, респективно 60.000 дка гори в с. Б., колкото са и заявени и възстановени на правоимащите по административен ред.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са налице, защото представените решения, макар постановени по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, нямат за предмет въпроси, сходни с тези, поставени от касатора в разглеждания случай.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за 166.500 дка гори в ревир “О” е основан на съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото. Не е придадено решаващо значение на един или друг от документите, нито С. на горопритежателите от горовладелска производителна кооперация “А”, с. О., е изключен от доказателствата по делото в резултат на неправилното обсъждане на удостоверенията за наследници. Наред с това документът е съпоставен и със С. на горовладелците, които притежават в района на Ч. горска инспекция повече от 200.000 дка гори, в който братя С са посочени с 310.00 дка гори. Въззивният съд е приел, че записаното в този документ “братя С. ” не е достатъчно за индивидуализацията на тези лица като наследодатели на ищеца. Съобразил е и това, че числата в графа IV-та /където е записана цифрата 310/ определят количеството декари на горите, като в тях се включват площите на голините, поляните и горската площ, за която се плащат петинки. Правилно е прието, че става въпрос за притежатели на правото на паша и водопой, т. е. на вещно право на ползуване, а не за собственици на гори. Обсъдени са и данните в “Списък на лицата, притежаващи повече от 100.000, респективно 60.000 дка гори от с. Б.. К. им се отчуждава и колко им се оставя да владеят в района на Б. д. г. стопанство”, както и лесотехническата експертиза. Следователно, решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска не е неправилното приложение на закона във връзка с наследствените правоотношения или неправилното определяне на доказателственото значение на част от документите по делото. Претендираното от ищеца качество да е наследник по закон на Е. и М. С. е признато за установено, но не е прието за доказано наследодателите му да са били собственици на гори единият с площ от 143.500 дка и другият – със 166.500 дка, за да може правото на възстановяване на собствеността да има в своя предметен обхват общо 310.000 дка. В този смисъл разрешеният от Смолянския окръжен съд спор не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за което основание в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва каквото и да е изложение.
В обобщение, липсват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 565 от 19.11.2008 г. по в. гр. д. № 475/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: