О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 798/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. С. и Л. Я. С. , приподписана от адвокат Г, срещу въззивното решение № 103 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 100/08 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите поддържат, че са налице предпоставките за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК по съществените за изхода на делото въпроси за приложението на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар. 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и за надлежните доказателствени средства при установяване предоставено право на ползуване върху земеделски земи.
Ответниците по касация М. Г. Ш., Г. С. Д., С. М. П., Д. С. Д. и К. Й. Т. считат касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3* от 20.11.2007 г. по гр. д. № 8258/06 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че касаторите не са собственици на реална част от недвижим имот № 201 по ПНИ, находящ се в гр. В., землището на кв. “В”, местността “П”, с площ на частта от 383 кв. м., индивидуализирана на скица на л. 61.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решение на поземлената комисия, ответниците са противопоставили възражение, че имотът им е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ищците са доказали своето право на собственост, а ответниците не са установили да са били ползуватели, тъй като представената служебна бележка от Л. комплекс гр. В. не е годно доказателство, което да установи надлежно учредено право на ползуване с решение на съответния компетентен орган, на основание акт, посочен в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представените от касаторите решения не доказват наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за противоречиво разрешаване на въпроса за органа, компетентен да удостоверява факти, свързани с предоставянето на право на ползуване върху земеделски земи. От прегледа на съдебните актове не може да се направи извод, че се касае за същото доказателствено средство, на което въззивният съд е отказал да придаде правно значение в разглеждания случай.
Налице са предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи и дали издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, няма съдебна практика. Такава няма утвърдена и по въпроса дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19/88 г./, според която земи за земеделско ползуване предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно-промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово-кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат.
Разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и при други подобни случаи в бъдеще, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 103 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 100/08 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 21.10 /двадесет и един лв. и 10 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: