О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1359
София, 15.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Г. Г. ва
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1288/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. чрез адвокат К. К. , срещу въззивното решение № 531 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 1869/07 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпросите за правото на собственост върху недвижими имоти, дадени за оземляване по ЗТЗСК, процедурата по който не е завършила с издаване на акт за собственост, и възможността земи от тази категория да бъдат придобити по давност при условията на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ответникът К. Д. Д. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 2* от 25.06.2007 г. по гр. д. № 4453/06 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ от 239 кв. м. от недвижим имот пл. № 40 по плана на СО “З”, с площ от 599.91 кв. м.
По делото е прието, че ищците не се легитимират за собственици на основание възстановяване по ЗСПЗЗ с решение № 386 от 06.01.1997 г. на поземлената комисия в качеството им на наследници на Н. П. Х. , починал на 12.04.1979 г., по съображения, че съгласно Закона за трудовите земеделски стопанства и комасация /ЗТЗСК – О. , ДВ, бр. 97/1924 г./, правото на собственост върху имотите, с които лицата биват оземлявани, се придобива след заплащане на пълната стойност на земята. По делото са представени протокол № 619 от 28.03.1940 г. на С. при отделение за поземлена собственост и комасация и Министерството на земеделието и държавните имоти и позволително за влизане във владение от 14.05.1940 г., последното удостоверяващо само въвода във владение на имота след заплащане на определена част от стойността на земята /20%/. Не е представен акт за поземлена собственост или акт за собственост по реда на ЗТПС съгласно чл. 129, ал. 3 от ППЗТПС. Към тези съображения на първоинстаницонния съд въззивният съд добавил мотиви по нововъведеното основание на претендираното право: придобивна давност в периода 1940-1960 г., заявено по аргумент от У. за опрощаване на задълженията към банките и държавата от 1955 г. и чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Намерил, че това основание не е осъществено предвид забраната за придобиване по давност на недвижими имоти, които принадлежат на държавата и общините – чл. 222 и чл. 223 вр. чл. 208 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията /ЗБОП/ от 1934 г., които разпоредби са намерили приемственост в последвалия Закон за собствеността – чл. 86.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят материалноправния въпрос за правата на лицата, оземлени по реда на ЗТЗСК от 1924 г., ако не са изплатили изцяло дължимите вноски, във връзка с правната уредба на този въпрос в чл. 127, чл. 129 ЗТПС от 1946 г. и чл. 129 ППЗТПС, както и по приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Налице са основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. С т. Б.2 на ТР № 2/96 г. на ОСГК е дадено разрешение, че правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., се възстановява и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Касаторите поддържат, че същото разрешение следва и в хипотезата на оземляване по ЗТЗСК в случай, че оземлените не са заплатили пълната стойност на земята и не са се снабдили със съответния акт за собственост. По този въпрос, както и по въпроса за приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ по отношение на спорната в случая категория земя, няма формирана съдебна практика, което обуславя разглеждането на касационната жалба от Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 531 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 1869/07 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15.37 /петнадесет лв. и 37 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: