О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 876/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Н. С. и Г. Н. А. чрез пълномощника им адвокат Д от АК гр. В., срещу въззивното решение № 449 от 10.04.2009 г. по в. гр. д. № 1849/08 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите поддържат основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изпълнението на задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото е от значение за точното прилагане на закона. Позовават се на определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/08 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о.
Ответниците А. А. Г. и Ц. И. Г. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 2* от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9129/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск за ревандикация на реална част от недвижим имот пл. № 181 по ПНИ в землището на гр. В., кв. “Г”, местността “Р”, с площ на частта 375.91 кв. м.
Въззивният съд приел, че решение № 574 от 07.12.1998 г. на поземлената комисия, на което ищците се позовават, е нищожно, тъй като е издадено в нарушение на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при отсъствие на предвидените предпоставки за поправка, съответно за изменение на предходното решение № 77 от 10.06.1993 г., с което е постановен отказ за възстановяване. Намерил, че не е установена и идентичност между заявения и имота, притежаван от наследодателя на ищците преди внасянето му в ТКЗС, както и реституирания такъв. На последно място е прието, че давността, сочена като способ за придобиване на правото на собственост, противоречи на заявения в заявлението придобивен способ и на представените нотариален акт от 1904 г. и пълномощно от собственика по този акт от 1950 г., които изключват изцяло намерението за своене от наследодателя на ищците. Затова и ищците не се легитимират за собственици на претендираната реална част от имота, което е основание искът за защита на собствеността да бъде отхвърлен, без да се изследва наличието на останалите две предпоставки.
Данните по делото сочат, че с решението от 1998 г. на ищците като наследници на Н. С. А. е възстановена в стари реални граници нива с площ от 11.786 дка, съставляваща по плана от 1996 г. имот № 11, в местността “Ф”, собствеността върху която е установена с н. а. № 1220 830/1904 г. Този акт има за предмет нива в местността “Ф” от 11.400 дка, собственост на М. И. Представено е пълномощно от 02.10.1950 г., с което наследниците на собственика упълномощили Н. А. да стопанисва и управлява имота, което обстоятелство правилно е преценено от въззивния съд като изключващо придобиването на имота по давност от наследодателя на ищците поради липсата на субективния елемент на владението. Наред с това по делото са представени доказателства, че имот на Н. А. в местността “Ф” е бил заменен с решения на ТПС комисия последователно с имоти в местността “О” – протокол от 31.01.1952 г., и с имот в местността “Б” – н. а. № 4/1965 г. Тъй като с последния са извършени разпоредителни сделки, то е налице хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, при която имотът, притежаван преди замяната, не се възстановява и замяната остава в сила.
Изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ всички относими към предмета на спора доказателства са обсъдени от въззивния съд при разглеждане на твърденията за придобиване на имота от наследодателя на ищците. Решението от 2009 г. на състав на Върховния касационен съд, на което касаторите се позовават, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Наред с това следва да се посочи, че по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите не са изложили никаква обосновка. То не е и налице, тъй като по разрешаването на спорове между лица, претендиращи да са носители на право на собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ и ползуватели, позоваващи се на нормата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Затова и разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за производството в размер на 350 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 449 от 10.04.2009 г. по в. гр. д. № 1849/08 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Н. С. и Г. Н. А. заплатят на А. А. Г. и Ц. И. Г. разноските за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 350 /триста и петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: