О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София , 12.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4772/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Д. чрез адвокат И. В. от АК гр. П. като представител по пълномощие, срещу въззивното решение № 224 от 17.07.2008 г. по в. гр. д. № 121/08 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 774 от 06.11.2007 г. по гр. д. № 6024/04 г. на П. районен съд в частта за отхвърляне на претенции за подобрения, предявени по реда на чл. 286 ГПК /отм./, и са отхвърлени такива съобразно направеното пред въззивната инстанция увеличение на иска. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените въпроси за приложението на погасителната давност без надлежно заявено правопогасяващо възражение, за началния момент, от който тече давността и за възможността стойността на незаконен строеж да се признае за подобрение, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в цитирани и представени от касатора решения.
Ответникът Б. П. Д. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1 000 лева.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение П. окръжен съд е приел за неоснователни претенциите за заплащане на подобрения, съставляващи външно измазване на двуетажна жилищна сграда в размер на 2 200 лева, изграждане на кладенец /бунар/ на стойност 1 500 лева и построяване на гараж на стойност 5 950 лева, като погасени по давност. Изложени са съображения, че като извършени от ответницата преди сключване на 12.07.1997 г. на брака й с наследодателя К, те нямат характер на подобрения в наследствен имот, които могат да се претендират по реда на чл. 286 ГПК /отм./, а възможността за заплащане на стойността им е погасена с изтичането на 5 години от всяко отделно подобрение.
Претенциите за заплащане на изградена от ответницата подпорна стена към уличнорегулационната линия от 1 000 лева и метална ограда над нея на стойност 2 000 лева, са отхвърлени с мотив, че съставляват незаконен строеж и затова не са подобрения по смисъла на чл. 286 ГПК /отм./.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът е разрешил съществения въпрос за приложението на погасителната давност в противоречие със съдебната практика. Представено е решение № 319 от 12.06.2007 г. по гр. д. № 1100/06 г. на ТК на ВКС, II-ро т. о., в което се приема, че изтеклата погасителна давност, като основание за погасяване на искането за принудително осъществяване на субективното гражданско право, се релевира с възражение от страната, срещу която искът е предявен или срещу която е насочено принудителното изпълнение. Разрешението, дадено от въззивния съд, е в съответствие с трайно установената съдебна практика и при правилна преценка на правната стойност на изявлението на съделителя Б. Д. в подадената от него въззивна жалба /неправилно наречена “касационна жалба”/, че “такива подобрения не се доказаха по делото, а освен това същите са погасени по давност”. То правилно е прието като правопогасяващо възражение, а тъй като възражението за изтекла погасителна давност касае не съществуването на самото право, а възможността то да се реализира по съдебен ред, то неоснователно се поддържа от касатора, че въззивникът е въвел твърдение за погасяване на самото субективно материално право на вземания за извършени подобрения, а не правно-валидно възражение за погасителна давност и то за принудителното осъществяване на субективното право.
Н. от горното следва да се посочи, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за решаване на делото и не се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд по тълкуването на конкретна правна норма.
Поставените в изложението въпроси за момента, от който тече погасителната давност за извършени подобрения, и за възможността да се присъди стойността на незаконен строеж, ако не подлежи на премахване и собственикът го приеме в това състояние и желае да го запази, според касатора са решени в противоречие със съдебната практика, изразена в П. № 6/74 г. на Пленума на ВС, ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС и решение № 612 от 25.10.1995 г. по гр. д. № 375/95 г. на ВС, I-во г. о. Доколкото по делото е установено, че извършените подобрения се намират в УПИ * по плана на с. Д., който по реда на чл. 292 ГПК /отм./ е поставен в дял на ответницата, то претенцията да й бъдат заплатени от другия съделител, е неоснователна на това основание. Ето защо стойността на подобренията, които са признати за извършени, не следва да участва при формиране на действителната стойност на разпределения й в дял имот, съответно тя не дължи суми за уравнение дела на другия съделител, включващи стойността на тези подобрения, но тази част от въззивното решение не предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. След като обаче, искът за подобрения подлежи на отхвърляне, макар и на друго основание, то разрешените въпроси не са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 224 от 17.07.2008 г. по в. гр. д. № 121/08 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 774 от 06.11.2007 г. по гр. д. № 6024/04 г. на П. районен съд в частта за отхвърляне на предявени от Р. С. Д. срещу Б. П. Д. по реда на чл. 286 ГПК /отм./ претенции за подобрения, и са отхвърлени такива съобразно увеличението пред въззивната инстанция, съставляващи външно измазване на двуетажна жилищна сграда в размер на 2 200 лева, изграждане на кладенец /бунар/ на стойност 1 500 лева, построяване на гараж на стойност 5 950 лева, изграждане на подпорна стена към уличнорегулационната линия на стойност 1 000 лева и метална ограда над нея на стойност 2 000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: