Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
София, 24.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№754 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на третото лице-помагач З. “Д” срещу решение №201 от 15.11.07г. по гр.д.398/07г. на Варненския апелативен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Въззивният съд не отчел в достатъчна степен съпричиняването на неимуществените вреди от първата ищца – майка на починалото при ПТП малолетно дете. Освен това – неправилно съдът присъдил обезщетение на втория ищец, приемайки само въз основа на свидетелски показания, че той е баща на детето.
Ответниците в производството – Н. З. Е., М. Б. С. и С. А. Х. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е оставил в сила решението от 05.04.07г. по гр.д. №41/05г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с което С. А. Х. е бил осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Н. З. Е. и М. Б. С. по 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Н. З. , ЕГН **********, заедно със законната лихва, считано от 22.08.03г.
Въззивният съд е приел, че със споразумение от 15.02.06г. по НОХД №463/05г. на Силистренския окръжен съд С. А. Х. е бил признат за виновен в това, че на 22.08.03г. при управление на МПС е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Н. З. , род.на 07.03.00г. Съгласно чл.222 от ГПК, вр.чл.383, ал.1 от НПК, споразумението е задължително за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел обстоятелството, че детето се е отскубнало от майка си и е излязло на уличното платно, а тя не е могла да го настигне и спре, като е приел, че това води до съпричиняване на вредоносния резултат, което е от значение за крайния размер на обезщетението. Въз основа на свидетелски показания е прието, че ищецът М. Б. С. е баща на детето, въпреки че не е вписан в акта за раждане. Прието е, че от раждането си детето е живяло със своите родители, които са се грижили за него и между тях е съществувала емоционална връзка. При тези данни съдът е приел, че искът на всеки един от родителите-ищци е основателен до размер на сумата от 20 000лв.
Решението е правилно като резултат.
За да определи размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП, въззивният съд е отчел поведението на майката, която не е могла да възпре тригодишното си дете и то е излязло внезапно на уличното платно. Приел е, че е налице съпричиняване, което води до намаляване на обезщетението. Макар че не е определил размера на това съпричиняване, крайната сума на обезщетението в размер на 20 000лв. за всеки един от ищците е съобразена с всички данни по делото, включително и със съпричиняването. Тази сума е справедлива, с оглед изискването на чл.52 от ЗЗД.
Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба. Действително, бащинството на втория ищец не е установено по делото. В акта за раждане на починалото дете е посочено, че бащата е неизвестен. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява бащинство. Същевременно по делото има данни, че детето е живяло заедно с майка си и с втория ищец, между тях са съществували отношения на привързаност, като между родители и дете. Свидетелите са установили, че не само майката, но и вторият ищец тежко е понесъл смъртта на детето, плачел е, като е гледал това да не става в присъствие на майката. Като се изхожда от указанията, дадени с т.2 на раздел ІІІ от П. на Пленума на ВС №4/61г., допълнено с П. №5/69г. следва да се приеме, че и ищецът М. Б. С., който е отглеждал починалото дете, също има право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта му. В тази част решението на въззивния съд също е правилно като резултат и следва да се остави в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №201 от 15.11.07г. по гр.д.398/07г. на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: