Определение №320 от 25.11.2013 по ч.пр. дело №63/63 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

София, 25.11.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдия Генчева гр.дело №3505/13г. по описа на първо гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от 23.07.13г. на Л. З. К. за допълване на определението от 05.07.13г. по настоящото дело в частта за разноските.
Ответникът В. А. Б. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Претендираната сума е в размер на 3500лв. и се формира от заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Този договор е написан на обикновен лист, не представлява редовен финансов документ и по него насрещната страна не дължи заплащане на възнаграждение. Прави и евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Позовава се и на обстоятелството, че като наследник на първоначалната ищца А. Б., той е встъпил в правата и само по отношение на ? ид.част от процесния имот и тъй като само той е подал касационната жалба, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано при отчитане на това обстоятелство. Сочи, че вече е изплатил на молителката сумата от 7000лв., представляваща разноски за предходните две инстанции.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на В. А. Б. срещу решението по гр.д.№2814/2009г. на Софийски градски съд. С определение №382 от 05.07.13г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ответницата Л. З. К., направено в отговора на касационната жалба, ето защо то следва да бъде разгледано в настоящото производство.
От представения договор за правна защита и съдействие от 24.04.13г. се установява, че молителката Л. К. е внесла адвокатско възнаграждение в размер на 3500лв. Тъй като в ГПК няма специални изисквания към формата на договора за адвокатска защита и съдействие, с който се доказват сторените разноски, без значение е обстоятелството, че в случая той е материализиран върху обикновен лист хартия, а не върху предвидения формуляр. С оглед изхода на делото, касаторът дължи заплащането на разноските, направени от насрещната страна. По отношение на размера на тези разноски е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Това възражение е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и поради обстоятелството, че не се е стигнало до разглеждане по същество на касационната жалба. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да се определи по минимума, предвиден в Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения. При определяне на този минимум следва да се отчете и обстоятелството, че касационната жалба е подадена само от В. Б. и тя касае неговата наследствена ? ид.част от процесния имот. Именно тази ? ид.част определя интереса по смисъла на чл.7, ал.2 от посочената наредба, който формира размера на адвокатското възнаграждение. Данъчната оценка на процесния имот е 116878,80лв., а на ? ид.част от имота – 58439,5лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1618,79лв., а по аргумент от чл.9, ал.1 от същата наредба дължимата сума в случая е ? от 1618,79лв. или 1214лв. Това е сумата, която следва да се присъди в настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА В. А. Б. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Л. З. К. от [населено място], [улица], сумата от 1214лв., представляваща разноски по гр.д.№3505/2013г. на ВКС, първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top