Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
София, 14.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1489/08 г. /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1,6. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Подадена е касационна жалба в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от Р. Г. К. срещу въззвното решение от 15.11.2007 г. по гр. д. № 582/07 г. на К. окръжен съд, с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се измени определеният режим на лични отношения между бащата и детето, като същият бъде ограничен и срещите да са без преспиване.
Ответникът по касация В. Д. В. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 02.07.2007 г. по гр. д. № 151/07 г. на К. районен съд, с което е изменено влязлото в сила решение по гр. д. № 1503/04 г. в частта относно определените лични контакти, като е постановено бащата да вижда и взима детето В. В. В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, като в случай, че тези дни съвпадат с работния график на бащата, той може да осъществява контактите с детето през седмицата, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Въззивният съд приел, че през изминалия период от три години между бащата и детето редовно са осъществявани контакти, двамата очевидно са свикнали един с друг, детето е привързано към баща си, който е създал добри условия за него в дома си. Разширяването на режима с увеличаване времетраенето на личните контакти, включително и с преспиване, е в интерес на детето, чиято възраст не е прекалено ниска – 5 години и 7 месеца, а и липсват данни, че при това оставане с преспиване у детето ще се формират негативни емоции и душевен дискомфорт.
В касационната жалба са развити оплаквания за това, че въззивният съд не се е съобразил с възрастта на детето, обуславяща характерни нужди по отглеждането му, които не позволяват то да преспива на друго място. Твърди се, че с оглед ниската възраст то трудно би се адаптирало в променената обстановка, което е предпоставка за безсъние, изпадане в състояние на раздразнение и др. п. Доводите са неоснователни, защото не се подкрепят от данните по делото.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза е видно, че детето е с изградена сигурна привързаност и силна емоционална връзка както с майката, така и с бащата, доказателство за което е добрата адаптация в детската градина, безпроблемното определяне на значимите обекти, добрата комуникация с непознати и липсата на тревожност и страхове по време на пребиваването му при бащата или на друго място. И при двамата родители В. се чувства сигурен, спокоен, обичан и защитен. Експертната оценка на вещото лице д-р Р е, че промяната на режима на пребиваване при бащата не би се отразила негативно на детето. Според социалния доклад жилищните и битови условия, които бащата осигурява на детето, са добри. Бащата живее в дома на своите родители, като ползува самостоятелна стая с мебели, които са удобни, подходящи и функционални за отглеждането на детето. По делото не са установени такива прояви на бащата, които да доведат до изграждане у детето на неправилен модел за подражание в процеса на неговата идентификация. Възрастта на детето, родено на 06.05.2002 г., при която навиците за самостоятелност укрепват и се развиват, не може да бъде определена като такава, която да не позволява режим на лични отношения с бащата с преспиване.
Съобразно изискванията на чл. 106, ал. 5 вр. ал. 2 от СК окръжният съд е преценил всички обстоятелства, с оглед интересите на детето като основание за разширяване режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права и правилно е определил такива мерки за лични отношения, които включват пребиваване при бащата с преспиване. Затова като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 2186, ал. 1,6. „в“ ГПК /отм./, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззвното решение от 15.11.2007 г. по гр. д. № 582/07 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: