ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
София, 26.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ………………………………………………….. юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 612/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д като пълномощник на В. И. С., М. Г. Н., В. Н. С. , Ц. Н. С. , С. Р. М., Х. Г. К., Е. Г. В. и Е. Н. Р., срещу въззивното решение № 430 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1814/08 г. на Софийския градски съд. В жалбата в частта й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, като са формулирани два въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд. Първият се отнася до редовността на искова молба, с която се иска признаване на правото на възстановяване на собствеността в полза на лице, различно от това, което е владяло имоти от горския фонд към момента на обобществяването им, а вторият – до доказателства, с които в производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ може да се установи правото на собственост. Касаторите поддържат, че като не е взел предвид направеното във въззивната жалба искане за отстраняване на нередовност по исковата молба, въззивният съд е постановил порочно решение. Поддържат още, че по втория от повдигнатите с жалбата въпроси е налице противоречива съдебна практика и представят копия от влезли в сила съдебни решения по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
От ответниците Д. г. с. гр. С., ОС „Земеделие и гори“ – О. купел, гр. С. и Р. д. по г. с. гр., не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 12.03.2008 г. по гр. д. № 10105/07 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от касаторите искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на И. Г. на възстановяване на собствеността върху земи и гори от горския фонд, находящи се в землището на с. В., подробно описани. Въззивният съд приел, че заявените фактически обстоятелства очертават като предмет на делото принадлежността на спорните имоти при одържавяването им в 1948 г. в патримониума на И. Г. Той е починал преди това, през 1928 г. и тъй като не е бил жив към релевантния за спора минал момент, то ищците като наследници на И. Г. само на това основание не са легитимирани да искат възстановяване на собствеността. На следващо място съдът счел, че представените доказателства не установяват И. Г. да е бил титуляр на всички заявени земеделски земи и гори.
Ищците са наследници по закон на Н. И. Г. , който е един от наследниците на И. Г. , починал през 1928 г. Като основание за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, ищците са въвели наследствено правоприемство от И. Г. Не са заявили обстоятелства, водещи по придобиване на претендираното право от прекия им наследодател на самостоятелно основание. С оглед на тези твърдения и при заявено искане правото да бъде признато на наследниците на лицето, от което земите първоначално произхождат, следва да се приеме, че с първия повдигнат с касационната жалба въпрос всъщност е въведено касационно отменително основание по чл. 281 ГПК. Не се касае до принципен въпрос по приложението на процесуалната норма на чл. 98, ал. 1,6. б. „г“ и „д“ ГПК /отм./, което да е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както поддържат касаторите. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представени са копия от влезли в сила решения по гр. д. № 11823/07 г., по гр. д. № 11845/07 г. и по гр. д. № 6497/07 г., трите на Софийския районен съд, по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, постановени при действието на чл. 13, ал. 3 с. з. /в редакцията по ДВ, бр. 13/07 г./. С тях е прието, че записванията в емлячните регистри са годни доказателства, установяващи правото на собственост върху имоти от горския фонд, тъй като са от категорията на алтернативно предвидените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ писмени доказателствени средства. Обсъждайки въпроса за доказателственото значение на извлеченията от емлячния регистър в разглеждания сега случай, Софийският градски съд изложил и съображението, че вписването в регистъра като едностранно волеизявление на лице, което твърди да е собственик, не е доказателство за право на собственост в исковото производство, за разлика от административното, в което същото съставлява допустимо доказателство. Налице е противоречива практика на съдилищата в поддържания от касаторите смисъл и затова касационното обжалване следва да се допусне при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 430 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1814/08 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: