2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 06.03. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 15/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 297 от 26.09.2011 г. по гр. д. № 851/2011 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., оставил без разглеждане като недопустима касационната жалба на З. Х. Я. срещу въззивното решение № 318 от 21.03.2011 г. по в. гр. д. № 1732/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от жалбоподателката с искане то да бъде отменено като неправилно, тъй като касационното обжалване е било допустимо както при подаване на исковата молба, така и при влизане в сила на ГПК /от 2007 г./; правото й на касационно обжалване е в съответствие с пар. 25 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК, според който общо висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а не само висящите производства пред ВКС, и изменението на процесуалните правила по време висящността на процеса не би следвало да я лиши от това право.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор ответниците по частната жалба Д. В. Н., М. В. Г. и Е. С. Г..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на касация е въззивно решение, с което в сила е оставено решение № 1965 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 1867/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 197 кв. м. от ПИ 3252 по ПНИ на м. „Т.”, [населено място], целият с площ 780 кв. м.
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу така постановения съдебен акт, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че същата е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ и при данъчна оценка на имота под 5 000 лева.
Определението е правилно.
Правилно съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., е приел, че на основание пар. 25 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата/ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Касационната жалба е постъпила в деловодството на Окръжния съд [населено място] на 28.04.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на ГПК от 21.12.2010 г. Нормата на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК има предвид висящността на производството в съответната инстанция, а не във всички инстанции. По аргумент на обратното основание от същата разпоредба може да се направи извод, че в случай, че производството все още не е висящо пред съответната инстанция към 21.12.2010 г., приложима за него е новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Висящността на делото се определя от наличието на сезиране на съда с искова молба, респективно въззивна или касационна жалба.
Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение /л. 24/, данъчната оценка на спорния недвижим имот, която определя и размера на цената на иска, възлиза на 2 692,80 лева /посочена и в исковата молба, както и в частната жалба/, т. е. под 5 000 лева. Ето защо касационната жалба правилно е оставена без разглеждане и обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 297 от 26.09.2011 г. по гр. д. № 851/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: