Определение №589 от по гр. дело №859/859 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 589
София, 02.07.2009 г.
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………..  юни две
хиляди и девета година в състав:
 
  Председател:Добрила Василева
                                                    Членове:Маргарита Соколова
                                                                   Гълъбина Генчева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 859/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С като пълномощник на Д. К. Д., Г. К. А., В. Й. Т. , Т. Й. Т., Л. Д. Н., М. Д. П., В. Д. К., В. П. Н., Г. П. Г., М. П. Г., П. В. А., Ж. Х. В., М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д., срещу въззивното решение № 160 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 440/08 г. на Варненския окръжен съд.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси за приложимия закон и процесуалния ред по искове за признаване на правото на възстановяване на собствеността върху залесени и самозалесили се земеделски земи и земеделски земи, включени в държавния горски фонд. Касаторите считат, че произнасянето от Върховния касационен съд по тези въпроси, както и по въпроса дали пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ се прилага само в производството по възстановяване на собствеността по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или и по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците Оquot;Земеделие и гори“ гр. В. и О. гр. В. не са постъпили отговори по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1
гпк.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт.
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 3* от 28.12.2007 г. по гр. д. № 1557/07 г. на Варненския районен съд, с което е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на касаторите като наследници на Г. Н. К. , починал на 24.09.1954 г., да им бъде възстановена собствеността върху нива с площ от 12.000 дка в местността „В. йолу“, в землището на кв. Виница, гр. В., и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че заявеният за възстановяване земеделски имот, съставляващ нива, понастоящем представлява залесена територия и е включен в държавния горски фонд. С оглед на тези данни, производството по исковата молба, подадена при действието на пар. 9, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, следва да се разгледа по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Като е дал неправилна квалификация на заявената претенция по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, районният съд не е постановил решение по предмета на спора, което води до неговата недопустимост. Това от своя страна е процесуална пречка въззивният съд да се произнесе по съществото на спора за пръв път, въпреки изпълнение на задължението си по т. 17 от TP № 1/2000 г. на основание чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ да конституира като задължителни участници в производството Р. управление на горите и Д. горско стопанство.
С оглед изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и данните по делото следва да се приеме, че по въпросите за приложимия закон и процедурата по възстановяване на земеделски земи, които са залесени или самозалесили се впоследствие, няма неяснота или празнота в правната уредба, при разрешаването на конкретното делото въззивният съд е приложил закона точно и разглеждането на настоящия случай не би имало отношение към развитието на правото.
Първоначално въпросите са били предмет на законодателно уреждане в чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ /действаща редакция по ДВ, бр. 98 от 1997 г./, според която възстановяването на правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси, се извършва по реда на чл.
14, ал. 1, т. 1. Впоследствие е приет Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /Обн., ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г./, който не придава определящо значение на земеделския характер на имота към момента на обобществяването му, а зачита последващата промяна на предназначението и установява в пар. 9 от ПЗР /редакция от 2001 г., действаща при подаване на исковата молба на 22.02.2007 г./, че правото на собственост върху посочените в нормата земи, сред които и земеделски земи, залесени или самозалесили се, и такива, включени в държавния горски фонд, се възстановява при условията и по реда на този закон. Следователно, приложима в случай като разглеждания е нормата на по-новия закон, поради което обратното становище, поддържано от касаторите, е неоснователно.
Неоснователно се поддържа и това, че пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ има приложение само в производство пред административния орган по искане за възстановяване на собствеността. Тогава, съгласно пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗВСГЗГФ заявленията за възстановяване, подадени пред общинската с. по з. по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1. Същият закон, т. е. ЗВСГЗГФ е приложим и в случаите на пропуснат срок, когато правоимащите установяват по съдебен ред правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОС „Земеделие и гори“ въз основа на съдебно признатото право. Тезата, че двата различни способа на реституционната процедура налагат и приложение на различни правни норми: ЗВСГЗГФ – при подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, и ЗСПЗЗ – при иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, не намира опора в закона.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 160 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 440/08 г. на Варненския окръжен съд. Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top