ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 87
София, 23.02. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………. февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 64/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат С. Рафаилов като пълномощник на О. К. , Сливенска област, срещу определение от 15.12.2008 г., с което е върната касационната жалба срещу решение № 125 от 13.05.2008 г. по в. гр. д. № 181/08 г. на Сливенския окръжен съд поради непредставяне на доказателства за размера на обжалваемия интерес. Поддържа се, че изводът на въззивния съд за наличие на неотстранена нередовност на жалбата е неправилен, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответниците Общинска служба “З” гр. К., Р. управление на горите гр. С. и Д. дивечовъдна станция гр. К. не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гори с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Този иск е неоценяем. Парично неоценяем е и интересът от подаване на жалба срещу решения по такъв иск. Това е така, защото след като претендираното право е неоценяемо, то и присъдената или отхвърлената част от него също е неоценяема. Затова при искове от тази категория не може да става въпрос за обжалваем интерес като размер. Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева, има предвид въззивните решения по оценяеми искове. Решенията по неоценяеми искове подлежат на касационно обжалване, без да бъдат селектирани по посочения критерий.
Дори да се приеме обратното, то даденото указание за представяне на данъчна оценка не може да бъде изпълнено. Според Закона за местните данъци и такси, в чиито приложения е регламентирано изготвянето на данъчна оценка, такава може да има само точно определен, индивидуализиран имот. Правото на възстановяване на собствеността според записаното в исковата молба има за предмет гори, индивидуализирани единствено с площ, местност и местонахождение по землище, а това прави невъзможно издаването на данъчна оценка за такива имоти.
Затова като е върнал касационната жалба поради непредставяне на доказателства за данъчната оценка на горите, предмет на спора, въззивният съд е постановил неправилно определение. То следва да се отмени, а делото да се докладва за разпределяне за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 15.12.2008 г., с което е върната касационна жалба срещу решение № 125 от 13.05.2008 г. по в. гр. д. № 181/08 г. на Сливенския окръжен съд, подадена от адвокат С. Рафаилов като пълномощник на О. К. , Сливенска област.
Делото да се докладва за разпределяне за разглеждане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: