О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 28.11. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3014 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 194 от 10.05.2008 г. по гр. д. № 122/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, при повторното разглеждане на делото, е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.01.2006 год. по гр. д. № 2181/2002 год. на Великотърновския районен съд в частите му, с които са отхвърлени предявените от П. Г. Ч. против К. Д. Ч. искове за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща нейния принос в придобиването от ответника в лична собственост на описания търговски обект в гр. В. Т. и сумата 1 000 лв., представляващи нейни лични средства, вложени в придобиването на същия обект, ведно със законната лихва от предявяването на исковете на 3.06.2003 год. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното в частта му, с която ответникът К. Ч. е осъден да заплати на ищцата П сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване с половината от стойността на продадения през 1999 год. лек автомобил, съпружеска имуществена общност, като в частта относно присъждане на законната лихва върху него от 3.06.2003 год. първоинстанционното решение е обезсилено поради недопустимостта му. Оставено е в сила и решението в отхвърлителната му част за разликата до предявения размер на това обезщетение от 2 000 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищцата П. Г. И., чрез пълномощника й адвокат К. П. , с доводи за неговата неправилност.
Ответникът по исковете не е дал писмен отговор по жалбата.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позавава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Това по т. 2 обосновава с различното произнасяне на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото преди отмяна на решението му, при което съдът е приел дори и по-голям принос на жалбоподателката в придобиването на имота, лична собственост на ответника. Приложението на основанието по т. 3 обосновава с липсата на практика по въпроса за приноса на съпруга в придобиване на имущество от съпруг в качеството му на едноличен търговец, като се позовава на ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, уреждащ само въпроса за собствеността върху такова имущество, придобито по време на брака.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, макар и неформулиран изрично от касаторката, касае приноса на съпруга в придобиване на имущество от другия съпруг, по време на брака, и представляващ негова лична собственост поради това, че е придобит в резултат на търговската му дейност като едноличен търговец. За да отхвърли предявения с правно основание чл. 29 СК иск въззивният съд обсъдил събраните доказателства и заключил, че те не установяват такъв принос с оглед установената фактическа раздяла между страните далеч преди придобиване на имота. Приел, че грижата за домакинството и за децата не е основание да се обоснове принос в придобиването. Произнасянето в обратен смисъл при първоначалното въззивно разглеждане на делото не разкрива наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представлява произнасяне по въпроса в рамките на едно и също съдебно производство. Законът изисква наличието на влезли в сила решения по други дела, в които този съществен въпрос да е решаван противоречиво, на каквато съдебна практика касаторката не се позовава, поради което и това основание за касационно обжалване на решението не е налице.
Липсва и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поддържаното становище, че в цитираното тълкувателно решение № 2/2001 год. не е разрешен въпроса за приноса на единия съпруг в придобиване по време на брака от другия съпруг на имущество в резултат на търговската му дейност не може да бъде споделено. Въпросът, предмет на решението е разрешен с оглед презумпцията на закона в чл. 19, ал. 3 СК за наличие на съвместен принос в придобиване на имущество от съпрузите по време на брака им, като в определената хипотеза на качеството на единия съпруг на упражняващ търговска дейност като едноличен търговец е даденото разрешение, че това имущество, придобито в резултат на търговската му дейност, е лична собственост на съпруга, търговец. Приносът на другия, ако има такъв, не е бил предмет на разглеждане, но това не означава, че по този въпрос, регламентиран в чл. 29 СК няма съдебна практика, или тя е неправилна или противоречива, за да се поддържа нейната промяна или уеднаквяване с допускане на касационното обжалване. Принципът на неоснователното обогатяване, залегнал и в общата разпоредба на чл. 59 ЗЗД, включително и в отношенията между съпрузи, е предмет на утвърдена съдебна практика, а и такива доводи не се правят в изложението към жалбата, поради което и настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 194 от 10.05.2008 год. по гр. д. № 122/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от П. Г. И. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: