РЕШЕНИЕ
№ 705/2009
София, 11.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1622/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение от 20.06.2007 г. и решение от 25.02.2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. д. № 3093/06 г. на Софийския градски съд, е отменено решението от 12.07.2006 г. по гр. д. № 3679/05 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявени от Б. В. Й. срещу О. А. Г. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на движими вещи, подробно изброени, и евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойността на вещите в общ размер на 3 050 лева.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл. 205, ал. 1; чл. 136; чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по касация О. А. Г. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предмет на обективно съединените при условията на евентуалност искове по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД, са шест движими вещи, предоставени от ищеца за ползване от неговата сестра В, наета по трудов договор за времето от 07.05.2003 г. до 31.01.2004 г. като козметик, от ответницата, и пренесени в салона на същата с оглед изпълнение на трудовата функция.
За да отхвърли иска за ревандикация, въззивният съд приел, че ищецът е придобил собствеността върху вещите по т.т. 2-5 от исковата молба: козметично легло с 3-степенен педал, вапозон, дарсонвал и лампа-лупа на статив, но не са представени доказателства, установяващи държането им от ответницата към завеждане на делото или към приключване на устните състезания. По иска за присъждане на паричната равностойност на вещите е прието, че ответницата е получила без основание, чрез поставянето им в салона, две козметични легла /едното представляващо медицинска кушетка, е вещта по т. 1 от исковата молба/, специализирана лампа-лупа и уред, наречен “дарсонвал”, но не се установява да е запазила държането им и след прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като не е доказана нито една от хипотезите на чл. 57, ал. 2 ЗЗД – вещите да са отчуждени, изразходвани или погинали, то и втората претенция е отхвърлена като неоснователна. По отношение на вещта по т. 6 от исковата молба – електрически котлон за кола маска, съдът приел, че липсват доказателства да е придобита от ищеца, съответно да е получавана от ответницата.
Обжалваното решение е неправилно.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС с предмет вещите по т.т. 2-5 от исковата молба, изводът, че те са придобити от ищеца и предоставени за ползуване на наетата от ответницата нейна работничка – сестра на ищеца, е обоснован на данните по делото и формиран след цялостна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Ангажираните от ответницата писмени и гласни доказателства за вещи, които донякъде са сходни със спорните, не установяват правото на собственост върху спорните да принадлежи на ответницата.
Ищецът обосновава отговорността на ответницата с приетото за установено от въззивния съд твърдение, че вещите по т.т. 1, 2, 4 и 5 от исковата молба са пренесени в салона й, с цел осъществяване дейността на наетата от нея козметичка. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Приложено в разглеждания случай, това правило за разпределение на доказателствената тежест сочи, че ответницата е следвало да установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение е върнала вещите на собственика им, съответно на лицето, на което са били предоставени за ползуване. Такива доказателства не са представени. Обратно, доказателства, че вещите не са били върнати след поискването им, се съдържат в показанията на свидетелите Б майка на ищеца. Обстоятелството, че част от вещите не са намерени при извършените полицейски проверки като намиращи се в салона, не може да обоснове еднозначен извод, че те не са в държане на ответницата, нито че не са налице предпоставките за присъждане на паричната им равностойност, ако същите липсват.
Непосочването в мотивите по иска за ревандикация, че и вещта по т. 1 от исковата молба – медицинска кушетка, е придобита в собственост от ищеца, противоречи на мотивите по иска за неоснователно обогатяване, че и тази вещ е получена от ответницата във връзка с осъществяване на трудовата функция на козметичката – сестра на ищеца. При формирането на изводите за тази вещ, както и за вещите по т.т. 3 и 6 – вапозон /уред за почистване на лице/ и електрически котлон за кола маска, съдът не е обсъдил показанията на св. Р. К. изхождащи от заинтересувано от изхода на спора лице, те следва да се преценяват съгласно изискванията на чл. 136 ГПК /отм./, но не и да бъдат игнорирани поради неправилното им възприемане, както е сторил въззивният съд. Видно от мотивите към обжалваното решение, прието е, че според свидетелката вещите били пренесени в салона на ответницата след закупуването им през 1999 г., което противоречи на останалите гласни доказателства. Внимателният прочит на протокола за разпит от 17.03.2006 г. /л. 52 от първоинстанционното дело/ не сочи на такъв извод.
Като е допуснал горните съществени нарушения на съдопроизводствени правила и не е събрал доказателства за стойността на вещите в случай, че отговорността за паричната им равностойност се претендира основателно, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени, а делото съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да се върне на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 20.06.2007 г. и това от 25.02.2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. д. № 3093/06 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: