РЕШЕНИЕ
№ 881
София, 17.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2294/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./ вр. чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./.
С решение № 580 от 10.05.2007 г. по в. гр. д. № 1416/06 г. Варненският окръжен съд, след като отменил частично решението от 01.08.2005 г. по гр. д. № 689/04 г. на Варненския районен съд, решил съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ делото по същество, като осъдил В. С. Н. да заплати на К. К. К. сумата 2 668.74 лева, съставляваща разноски за подобряване на недвижим имот, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от В. С. Н., която иска то да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
В. Ст. Н. е предявила срещу К. Кр. К. иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ апартамент № 20, находящ се в гр. В., ул. “. № 19, придобит на публична продан с постановление за възлагане от 30.05.2003 г. по изп. д. № 14021/02 г.
Ответникът също е купувач на публична продан, но на съседния апартамент № 19. П. допусната грешка при описанието на границите на имотите, ответникът бил въведен във владение на апартамент № 20, собственост на ищцата. При тези данни искът за ревандикация е уважен.
Въззивното решение, с което в сила е оставено осъдителното първоинстанционно решение по този иск, е влязло в сила. Подадената от ответника касационна жалба е с предмет отхвърлителната част на претендираните необходими и полезни разноски, но тя е върната поради неотстраняване на допуснати нередовности.
По предявения срещу него иск за ревандикация ответникът е избрал като правно средство за защита да противопостави възражение за признаване на право на задържане и е поискал да му бъдат присъдени сумата 14 5000 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения, евентуално сумата 4 959.44 лева, съставляваща стойността на направени необходими разноски.
Когато вземането за подобрения се претендира не с насрещен иск, а чрез възражение, недопустимо е съдът, който не е сезиран със заявена искова претенция, да постанови осъдителен диспозитив ако установи, че такива действително са извършени. В този случай следва само да признае правото на задържане до заплащане на посочена в диспотизива на съдебния акт стойност, на която възлизат извършените подобрения. Когато подобрителят не разполага с право на задържане, изследването на вида и стойността на извършеното е безпредметно, защото предаването на владението не е свързано с едновременност на изпълнението на парично задължение от насрещната страна.
С оглед обстоятелството, че ответникът е вложил средства и труд в недвижим имот, по отношение на който не е имал юридическо основание за владение, но е извършил действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост, въззивният съд правилно е квалифицирал упражняваната фактическата власт върху вещта като недобросъвестно владение. Недобросъвестният подобрител, след като не е действал при знанието и без противопоставянето на собственика, няма право на задържане на имота до заплащане на стойността на извършените от него подобрения. Решение № 1* от 31.10.2007 г. на въззивния съд, с което това правоотлагащо възражение на ответника е оставено без уважение, е влязло в сила като необжалвано.
При това положение съдебното решение, с което ищцата е осъдена да заплати сумата 2 668.74 лева се явява недопустимо – порок по чл. 218б, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./, за който касационната инстанция следи служебно, без въведен касационен довод. Затова то следва да бъде обезсилено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 580 от 10.05.2007 г. по в. гр. д. № 1416/06 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която В. С. Н. е осъдена да заплати на К. К. К. сумата 2 668.74 лева, съставляваща разноски за подобряване на недвижим имот, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: